Добър вечер, мама ме целува…

[ad id=“225664″]

ЗАВРЪЩАНЕ – Да си припомним едно вечно стихотворение от Павел Матев

ПРИВЕЧЕР  И  НИЩО  СЕ  НЕ  ЧУВА.
В  ЗДРАЧИНАТА,  СЕЛСКА  ТИШИНА.
ДОБЪР  ВЕЧЕР,  МАМА  МЕ  ЦЕЛУВА.
ДЮЛЯТА  ИЗЛЪЧВА  СВЕТЛИНА.

МАМА  МЕ  ЦЕЛУВА,  В  ДВЕТЕ  ДЛАНИ  –
МЪЖКО,  НЕИЗБРЪСНАТО  ЛИЦЕ.
ДВЕ  СЪЛЗИ,  ЗАПАЗЕНИ  ОТ  ЛАНИ,
СКРИТИ  В  НАЙ-ДЪЛБОКОТО  СЪРЦЕ.

ЯБЪЛКИ,  В  ШЕПИТЕ  СЪБРАНИ,
ПРЯСНО  СИРЕНЕ  И  СТАР  ОШАФ.
ДУМИТЕ  Й,  МАЛКО  НЕРАЗБРАНИ,
СЛУШАМ  АЗ  И  НЯМ,  И  ГОЛОГЛАВ.

УЖ  СЪМ  ВЕЩ  ПО  БЪЛГАРСКОТО  СЛОВО,
А  НЕ  МОГА  ДА  УСЕТЯ  САМ,
КАК  СЕ  РАЖДА  ТОЗИ  СТРАНЕН  ГОВОР
НА  ЧОВЕК,  ОТ  ЩАСТИЕ  ЛЮЛЯН.

НЯКЪДЕ  В  ДЕТИНСТВОТО  МУ  ПЛУВАТ
КУЧЕТА,  ВОЛОВЕ  И  ЖИТО.
ДОБЪР  ВЕЧЕР,  МАМА  МЕ  ЦЕЛУВА,
МЕНЕ  МЕ  ЦЕЛУВА  РАДОСТТА.

Павел Матев

[ad id=“263680″]