Всички в имението са много тъжни от ненавреме отишлия си Гарип и спомените с него ги връхлитат един по един, кой от кой по-цветен, мил, ценен, запомнящ се. Синовете на Есма отчитат със съжаление съпротивата си срещу него, но в разговора им се вплитат безброй случки, в които възрастният адвокат е проявил мъдрост, достойнство и огромна обич не само към майка им, но и към тях самите.
Фарук се качва в спалнята при Есма, носи ѝ закуска, а тя се е заключила за действителността и отново халюцинира. За нея Гарип е седнал на леглото усмихнат, именно той се е погрижил за подноса с храната и тя снове из стаята с щастлива усмивка. Но когато слиза долу екзалтирана, че любимият я чака навън, за да се разходят, всички, седнали около масата на закуска са в шок. Единствено Сюрея не загубва присъствие на духа и веднага влиза в сценария на свекърва си, молейки я с Яз да ги придружат навън. Така Есма не остава без надзор.
Гюнеш е взела важното решение да осиновият момиченце от Дома за сираци. Тя буди Адем в еуфория и му казва, че не иска още един ден тяхната дъщеря да остане в сиропиталището. Той е учуден, но на мига се съгласява.
За осиновяването на дете от Дома, Адем и Гюнеш би трябвало да са в брак, иначе процедурата би се усложнила. Излизайки оттам, още на стълбите отпред, Адем предлага на неговата любима да се оженят, давайки ѝ доводи, на които тя не може да откаже.
Ария е набрала цветя за Дилара, а Мерт ѝ ги занася в школата и съответно получава целувка.
А Адем е безкрайно щастлив, след като веднъж е взел решение. Той мълниеносно организира както сключването на брак, така и реформите вкъщи, които касаят присъствието на дете там – като детска стая, голям килим в хола и още куп подробности, които той с лекота отмята.
А в конака Нургюл събира багаж на Есма за болницата, когато от шкафчето изпада дневника на господарката ѝ. Икономката сяда и зачита през сълзи последните страници, а кадрите са както ретроспективни, от младежките години на Есма и на Гарип, така и се преплитат с възрастните мъж и жена. Много красиви моменти.
Нито Сюрея, нито персонала в болницата, могат да се справят с огромната мъка, която се стоварва и разяжда съзнанието на Есма Боран, когато в пробласъците между спомени и действителност, тя се сеща, че Гарип е починал.
Иде един от 12-те велики православни празници, двоен повод за радост и за близо 8500…