Анастасия пробва намеренията на Осман, казвайки му, че би могла да се върне в Русия, след като вече е напуснала имението. Той е категоричен да не го прави, обяснявайки ѝ, че никой не може да управлява живота му.
Болестта на Есма се влошава. Тя разговаря с отдавна починалия си баща, който я упреква, че не е направила нищо от това, на което я е учил. Един по един изрежда нейните провали със синовете ѝ и начина, по който ги е възпитала. Старият Фарук Боран не одобрява и това, което се случва с управлението на семейната фирма, считайки, че тя пропада заради оттеглянето на внука му Фарук от нея. Обидите са ужасни и звучат от устата му като присъда. Есма е съсипана въпреки целувката, която полага върху главата ѝ нейният баща.
Фарук отива при майка си, опитвайки се разумно да ѝ обясни, че не той е бащата на конака и ако до този момент е изпълнявал всичките си задължения към семейството, то времето да хване собствения си път е дошъл. Синът хвърля и последния си коз в желанието си тя да приеме неговото желание да подаде оставка. Казва, че дори и тя, в късните години на живота си, се е преборила да вземе това, което никога преди не е имала. Фарук естествено намеква за женитбата на Есма с Гарип. Есма отприщва реката на едно дълго слово, описващо как тя самата вижда несполуките във всичките си действия.
Ала най-зловещото обвинение синът прави тогава, когато тя едва ли не му дава разрешение само да се позабавлява с рускинята, но да не си въобразява, че нещо повече може да се случи с нея. Тогава Осман изригва, че ако навремето тя си е позволила да се омъжи за Гарип, а не за баща им, и да бъде щастлива с него, всичките ѝ жертви са щели да бъдат напълно излишни. Осман е категоричен, а Есма разбира, че вече нищо не зависи от нея. За капак на лошата сутрин, навън тя се натъква на Фикрет,
Есма тръгва безцелно извън портите на имението, съкрушена, разбита, а в болното ѝ съзнание се преплитат сцени от настоящето и миналото.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…