[ad id=“225664″]
Първите пет двойки щъркели се върнаха и заеха старите си гнезда на училището в пловдивското село Белозем. Първият предвестник на пролетта е кацнал още на 3 март, което донякъде разочаровало децата, които е трябвало да свалят мартеничките си още на втория ден. От 2005 година селото е част от голямото европейско семейство „Европейско село на белия щъркел“, награда, която се дава от германската фондация „Европейско природно наследство“ (Euronatur), на села, които оказват особено големи и постоянни грижи за опазването на белите щъркели в тях. От 1994 година до 2015 г. с тази титла са удостоени 14 населени места в Европа.
[ad id=“263680″]
„Никой не може да каже откога в Белозем има щъркели и най-вероятно е от векове“, разказа за БТА кметът на селото Иван Тачев. Според него причината е ясна – от векове основен поминък на населението е оризопроизводството, отглеждано във вода, в която пък има много храна за дългокраките птици. Първите запазени официални данни за щъркели в селото са от началото на миналия век и се съхраняват в Историческия музей в Пазарджик, допълва Тачев. По думите информацията гласи, че „На голямото, „орлово“ дърво в Герен кория край село Герен /старото име на Белозем/ е имало над 20 щъркелови гнезда“. Дървото е било толкова голямо, че няколко души са били необходими, за да обгърнат ствола му и се е виждало от Бунарджика в Пловдив, допълва кметът. За сравнение той посочи, че сега на покрива на училището има 23 гнезда. За съжаление, допълва той, малко след Първата световна война дървото е отрязано.
[ad id=“236999″]
Днес щъркелът гнезди на високи места, а заради урбанизацията високи дървета няма и той гради дома си на покривите на високите сгради. Миналата година в Белозем е имало 46 двойки щъркели. От десетки години, едва миналата, за първи път млада птица е направила гнездо на дърво, което се намира в двора на училището.
Кокошките са едни от най-разпространените и полезни домашни животни в света. Те не само снасят…
Коледарите са неразделна част от българската коледна традиция, носещи духа на празника чрез песни, благословии…
Атентаторите често се възприемат като сенчести фигури в историята, но зад техните действия стоят сложни…