Ако едно дете яде захарен памук, шоколад или друг вид сладки, ще стане ли хиперактивно? Повечето родители ще се закълнат, че отговорът е „да“, но изследванията показват, че това не е вярно, пише Live Science.
„Захарта не влияе на поведението на децата“, заяви д-р Марк Уолрайх (Mark Wolraich), началник на Здравния научен център за поведенческа педиатрия към Университета на Оклахома, който изследвал ефекта на захарта върху деца през 1990-те години.
Очакванията на родителите за така наречените „захарни стимуланти“ оцветяват начина, по който оценяват поведението на децата си, отбелязва Уолрайх. Лесно е да се разбере защо родителите правят тази връзка – захарните изделия често са основната атракция на рождени дни, Хелоуин и други празници, когато децата са склонни да палуват. Но цялата тази енергия се дължи на вълнението на децата, а не на захарта в техния организъм, обяснява д-р Уолрайх.
Ако родителите вярват, че захарта влияе на поведението на децата им, то те подкрепят идеята си от това, което виждат в тези условия“, заяви Уолрайх пред Live Science.
Погрешното схващане идва от идеята, че увеличаването на нивото на кръвната захар предизвиква хиперактивно поведение. „Организмът обикновено регулира захарта. Ако има нужда, ще я използва за енергия“, отбелязва Уолрайх. „Ако не се нуждае от нея, тя ще се превърне в запаси мазнини“.
Точно така – ако хапнете поничка, когато нивото на кръвната захар ви е нормално, тези допълнителни захари ще се превърнат в мазнини.
Голяма част от тази информация идва от изследванията, които Уолрайх и други изследователи правят през 1990-те.
Така например, изследователите са открили, че майките оценяват синовете си като по-хиперактивни, когато им се каже, че момчетата са погълнали захар, дори когато децата не са направили това, според проучване от 1994, публикувано в Journal of Abnormal Child Psychology .
