„Доказах, че може“. Стела Енева – параолимпийката, която се мотивира от трудностите

„Ако знаех, че има тенис на корт, с това щях да се занимавам, да ви кажа истината. Но просто самата ми физика така я определиха, че ставам за хвърляния“, споделя Стела Енева пред Свободна Европа в една от почивките на ежедневните си тренировки по хвърляне на диск. Тогава все още се готви се за Параолимпиадата в Париж.

Стела Енева е един от само тримата българи, успели да спечелят олимпийска квота за игрите за хора с увреждания във френската столица. Другите двама са Ружди Ружди в тласкането на гюле и Християн Стоянов в бягането на 1500 м.

Параолимпиадата в Париж беше открита на 28 август вечерта, а още от следващия ден започна битката за медалите. Състезанието по хвърляне на диск е в събота, 31 август, а България стиска палци за първия си медал.

„Те всички състезатели отиват за медали“, казва Стела Енева. „Но и винаги един състезател все не е готов, все още малко време му трябва. Важното е да повярва в себе си и в треньора си, с който работи в екип.“

Треньор на Енева е Тони Велков. Работи с него от сравнително скоро, след като той я мотивира да се завърне към активния спорт след деветгодишно прекъсване. За прекъсването обаче след малко.

Увреждането и спортът

Стела Енева е родена във Варна през 1975 г. Тя има вродени малформации на краката и още в ранна детска възраст се налага да им бъде извършена ампутация под колената. Започва да ходи с помощта на протези.

След като завършва образованието си, Енева работи като счетоводител. И така до 2000 г., когато първият ѝ треньор, вече покойният Георги Секеларов, я въвежда в атлетиката.

„Първият ми треньор, светла му памет, казваше, че хората на 27 години приключват спортната си кариера, а аз тепърва [на 25] започвам и двигателната ми култура няма да е така добра. Но му доказах, че може“, разказва Енева.

От самото началото започва да тренира с, както тя ги нарича, „легендите“ Тереза Маринова, Цветелина Кирилова и Ивет Лалова. „Те ме дърпаха още повече да вървя и да повярвам в себе си.“

По времето, когато Стела решава да се занимава със спорт, няма голямо разнообразие от възможности за хора с увреждания. Затова се захваща с дисциплините, в които само след няколко години започва да носи медали от международни форуми – хвърляне на диск и тласкане на гюле.

„Наистина много трудно ми беше, особено с диска. Дискът трябва да се хвърля с любов, както вие виждате. Когато реши човек да го напъне, той нищо не прави. Той започва да ме командва, а не аз него,“ казва тя.

Медалите и допинг скандалът

Само 6 години след като влиза в професионалния спорт, Стела Енева носи два златни медала за България в хвърлянето на диск и тласкането на гюле на Световното първенство в Асен, Нидерландия през 2006 г.

Следва Параолимпиадата в Пекин през 2008 г. Там Енева печели сребърен медал на хвърлянето на диск и завършва четвърта в гюлето.

През 2011 г. взима два сребърни медала на Световното първенство в Крайстчърч, Нова Зеландия. Също с два сребърни медала се връща и от Параолимпийските игри в Лондон през 2012 г. – отново на диск и на гюле.

Следва сребърен медал на гюле на Световното първенство в Лион, 2013 г., а година по-късно на европейското в Суонзи, 2014 г., печели два златни медала и в двете си дисциплини.

Следващото Световно първенство – в Доха, Катар през 2015 г., е злополучно за Стела Енева. Там тя печели злато на тласкане на гюле и сребро на хвърляне на диск, но дава положителна проба за анаболния стероид оксандролон. Медалите ѝ са отнети, а състезателните ѝ права са спрени за 4 години.

„Това беше много тежък удар за мен. Бях неподготвена за това, което ми се случи“, казва тогава Енева. „Не знам какво се е случило и едва ли някога бих разбрала каква е истината. Всички хора, които ме познават знаят какъв човек съм и вярват, че наистина не съм употребявала. Аз няма да тръгвам да се оправдавам.“

Париж 2024

Разочарованието на Стела Енева след допинг скандала е толкова силно, че тя не се завръща към спорта още 5 години, след като изтичат четирите от наказанието ѝ.

След 9-годишното прекъсване към олимпийската мечта в крайна сметка я връщат мотивационните умения на треньора ѝ Тони Велков и това, че Енева не може да се примири спортната ѝ кариера да завърши по такъв безславен начин. Резултатът е нови усилени тренировки и квота за игрите в Париж.

Според Стела упоритостта ѝ до голяма степен се дължи на стремежа да преодолява трудностите, които неминуемо ѝ носи увреждането.

„Ние параолимпийците никога не се оплакваме, трудности винаги има, независимо дали човек е здрав или е с увреждане. Но като добавим, че е увреден човекът – първо той с това се сблъсква в живота, за да се справи с това нещо, с хилядите препятствия, които има пред него, за да стигне до самия стадион“, казва тя.

И се надява, че на следващата Параолимпиада в Лос Анджелис през 2028 г., българската група ще бъде поне малко по-голяма.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036