Докато смъртта ни раздели. Как мобилизацията в Русия доведе до сватбен бум

Елена Михайлова и партньорът ѝ Максим от руския град Питалово в област Псков край латвийската граница живеят заедно от 19 години. Имат двама сина на 13 и 17 години и досега не са мислели за сватба. Обявената на 21 септември от Владимир Путин мобилизация обаче променят това.

Семейството решава да се венчае по една основна причина – съпругите на мобилизираните руски войници имат повече гарантирани права от жените, които нямат сключен брак със своите партньори.

„Живеехме като всички останали, по обичайния начин. Но сега започнаха не толкова щастливи моменти. А мобилизацията е страшна. Всичко може да се случи на Максим, а законните съпруги имат повече права. Затова решихме да узаконим връзката си“, разказва Елена в репортаж на сибирската служба на Радио Свободна Европа за бумът на сватби в Русия напоследък.

В случай на смърт на военнослужещ, законната му съпруга получава финансово обезщетение от държавата, което може да достигне до около 7 милиона рубли (около 225 000 лева).

Освен парите, които съпругата получава, ако войникът бъде ранен или убит на фронта, държавата поема и разходите ѝ за транспорт, хотел и храна, ако мъжът ѝ бъде приет в болница. Само размерът на паричната помощ за мобилизация варира от 50 до 150 000 рубли в зависимост от региона. Путин обеща и бойно възнаграждение в размер на не по-малко от 195 000 рубли.

Досега мобилизираните в повечето случаи все още не са получили обещаните плащания и отиват на война за сметка на семейния бюджет. А разходите за сватба са на последно място в списъка.

„Никога не съм предполагала, че това ще се случи толкова бързо. Изобщо не се подготвяхме за сватбата. Веднага след като получихме призовката, отидохме и се оженихме. Всичко мина много бързо. Нямах бяла сватбена рокля“, казва Елена, която се жени в сиво-син костюм.

Брак без халки

С Максим, който работи в автосервиз, не си разменят дори пръстени, защото нямат достатъчно пари. Надяват се той да се върне от фронта и с част от обещаните им пари да си купят венчални халки.

„Сега най-важното е да опаковам нещата за съпруга ми. Купих му топли чорапи и дрехи, за да има всичко, когато ги изпратят там“, допълва Михайлова, докато подбира думите си в присъствието на областния зам.-началник по мобилизацията, който организира и спешните сватби.

Служителят, който предпочита името му да не бъде споменавано, определя бумът на сватби като голям проблем за местната администрация:

„Никой не разбира, че организирането на такива бързи сватби е голям проблем. Трябва да съгласуваме всичко с военната служба, да докладваме на началника на района и в службата по вписванията, където също има опашки. Женим ги на групи от по няколко двойки едновременно.“

Различно отношение от властите

Спешните сватби се третират различно в различните региони. В Котлас, Архангелска област, отказват да регистрират бракове по ускорената процедура, докато в Кузбас дори осигуряват на булките транспорт.

„Синът ми получи вчера призовка. Двамата с годеницата му веднага отидоха в службата по вписванията. Но им отказали, трябвало да изчакат един месец и да си запишат предварително дата. Синът ми на пионерски лагер ли ще ходи? Той отива на война“, разказва Лариса Соловьова от Котлас.

След настойчиви молби и обаждане от службата за военна регистрация бракът на сина ѝ все пак е регистриран.

„Не мисля, че е младоженец, той вече има две деца, трябва да се нарича по друг начин, но не и младоженец. Много се притеснявам за него“, добавя Соловьова.

Други мъже, които не са успели да изчакат реда си в местната служба по вписванията, заминават там, където са призовани, но след това молят командира на поделението за възможност да се оженят. Антон Пинежанинов, жител на Котлас, изпратен във военна част в Ленинградска област, прави точно това. Оставил е вкъщи двама сина на 6 и 14 години.

Майката на децата му Мария отива в поделението и регистрират брака си в една от службите по вписванията в Санкт Петербург. Местният губернатор Александър Беглов е наредил тези бракове да бъдат регистрирани в рамките на 24 часа.

Колегата му в Кузбас Сергей Цивилев дори е решил лично да контролира транспортирането на булките на местните жители. За целта регионалното правителство отпуска специален автобус за целта.

„Вие отивате не само с мисията да регистрирате връзка, но и с мисията да повдигнете духа на нашите момчета“, обръща се той към младоженките.

„Промиват мозъците“

Анна Василиева и съпругът ѝ Алексей от карелския град Костомукша имат различни възгледи за войната, но това не им пречи спешно да узаконят връзката си. През септември в Костомукша 34 двойки са сключили брак, а още 57 са подали молби – рекорд за града от 80-те години насам.

„Всеки от нас винаги е търсили любовта, но не му се е получавало. Той има неуспешен брак, а аз се омъжих два пъти и съм разведена. Когато започна тази мобилизация, аз още не знаех, че го обичам. Но след като получи призовка, нещо се случи и двамата разбрахме, че се обичаме“, казва Анна.

Тя отива в Твер, където е мобилизиран. В деня на сватбата им има дълга опашка от младоженци. Двамата се женят в черни дрехи, защото са увлечени по рокерството и старите мотори.

„След сватбата отидохме в един мотоклуб в Твер, където има немски трофеен мотоциклет. Поръчахме си пушена наденица. Изпихме по една бира. Опитах се да разубедя съпруга си да не отива на война, че трябва да избяга в Грузия или да се скрие за известно време, но той отказа“, продължава разказа си младоженката.

И допълва, че инструкторите от частната военна компания „Вагнер“ „промиват мозъците“ на Алексей и останалите мобилизирани в тяхното подразделение.

„Казват им да се взривят с граната, ако има опасност да бъдат пленени, защото пленничеството е „ужасно, бавно ще режат ръцете и краката ви“. Но аз го убеждавам, че ако се взриви с граната, ще загуби и най-малкия шанс за живот. Ако го пленят, има поне някакъв шанс да се върне жив.“

По думите на Анна мъжът ѝ е твърдо убеден, че иска да се бие, въпреки че „почти не са били обучавани“: „Излязоха на стрелбището само веднъж, стреляха с две картечници и това беше всичко. Единственото нещо, на което са ги научили много добре, е да се подреждат в редица.“

Най-много войници Далечния изток и Сибир

Данните от местните администрации за броя на сватбите, сключени след обявяването на мобилизацията в Русия, дават допълнителна храна за анализи на наблюдателите.

Основният извод на икономистката Татяна Михайлова от Пенсилванския държавен университет в САЩ е, че най-много руснаци са призовани на фронта от Далечния изток и Сибир.

„Хората от Новгородска и Мурманска области и други северни региони са мобилизирани по-често, отколкото тези от южните. Властите се опитват да призоват по-малко хора в регионите, които са по-близо до украинската граница, където са се оформили роднински и бизнес връзки. Властите се страхуват от братоубийство – няма как да се каже със сигурност, но това е една от хипотезите“, смята Михайлова.

От статистиката за сватбите може да се направи и друг извод – властите се опитват да привлекат хора от икономически изостанали региони като Бурятия, Тува, Амурска област.

„В по-бедни региони се мобилизират повече хора. Мурманска област е по-богата от Карелия и от статистиката за сватбите се вижда, че в Карелия са мобилизирани най-много хора и следователно има най-голям брой бракове: в Карелия има 2400, в Мурманск – 1900, а в Псков – 800 двойки“, добавя Михайлова.

Настроението на хората също играе важна роля. Руските власти правят анкети, които не са публично оповестени, и анализират резултатите. От Новгородска област, например, са отведени много повече хора, отколкото в съседната Псковска, където още живее споменът за местните десантчици, загинали през 2014 г. в Украйна.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036