Докога ще живеем с COVID-19? Научните хипотези за развитието на пандемията

„Някои държави в момента започват да облекчават така наречените локдауни. Но нашият общ ангажимент към основни мерки като миенето на ръце и физическа дистанция не може да се отпуска, нито ангажиментът ни към инструментите, които са основа на нашия отговор (към епидемията) – да откриваме, изолираме, тестваме, да полагаме грижи за всеки случай и да проследяваме всеки контакт.“

Цитатът е от уводните думи на генералния директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус от пресконференцията на 4 май 2020, понеделник. В традиционното си обръщение в началото на брифинга Гебрейесус подчерта още важността здравните системи да имат капацитета, от който се нуждаят, за да осигурят безопасни и ефективни грижи за всички.

„Този вирус ще остане задълго с нас и ние трябва да се обединим, за да развием и споделим инструментите, с които ще го победим“, отбеляза директорът на СЗО.

Научната общност все още не може да даде категорични отговори на много от важните въпроси, които ще ни помогнат да си представим колко дълго ще живеем „в условията на COVID-19”. Засега е ясно, че вирусът е доста устойчив и това е една от причините за трудностите в преодоляването му. Дали обаче през лятото просто „ще изчезне“ и повече няма да чуем за него? Както става ясно и от цитата на д-р Гебрейесус в началото – СЗО не очаква това.

I Оптимистичният сценарий

Опитът с предходните две мащабни епидемии дава надежди на специалистите у нас. „Срещнахме се и с други два коронавируса преди 18 и преди 10 години – съответно SARS и MERS – и видяхме, че при тях без да се стигне до масово заразяване на населението, без да се стигне до тези толкова обсъждани 70% , които да се срещнат с вируса, те се самоограничиха и изчезнаха“, коментира държавния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев в предаването ALTERNATIVATA.

Един от съществуващите оптимистични анализи на математически модели, проследяващи епидемията, е този на Сингапурския университет. Според изчисленията, направени на 3 май, епидемията отшумява в световен мащаб, и ако тази тенденция се запази константна, ще приключи окончателно на 14 декември 2020 год.

„Не бива да забравяме, че математическият модел е толкова точен, колкото точни са данните, въведени в него. Ако данните се променят, ще се промени и резултатът от прогнозата“. Обяснението е на д-р Роман Хичев, вицепрезидент и научен директор на Американската асоциация на тъканните банки и автор на няколко уебинара за коронавирусното заболяване.

I Години редуване на строги мерки и разхлабване

Доказателството за тази теза се появява в следващия актуален модел, разработен под формата на игра, с цел да обясни бъдещето, и да даде идеи как да оцелеем психически и финансово, като същевременно не спираме да се борим с вируса. Негов автор е Марсел Салате́, професор по дигитална епидемиология от техническия университет в Лозана, Швейцария, а моделът е публикуван на 1 май.

Проф. Салате́ илюстрира с поредица от онлайн симулатори какво на практика означава да се поддържа репродуктивното число на вируса под 1 (един болен заразява по-малко от един нови случаи) и защо овладяването на пандемията минава през стриктно поддържане на това съотношение. Моделът е базиран на повече от 40 научни документа, публикувани от началото на пандемията, и разглежда подробно ефективността на всяка от възможните мерки, като изхожда от идеята, че пандемията ще продължи години. Хипотезата му е, че периодите на по-леки мерки ще се редуват с локдаун, който ще бъде ползван като „копче“ за овладяване на репродуктивното число на вируса.

I Ще стане ли коронавирусът сезонен

Два научни документа стоят в основата на прогнозите, че животът ни ще бъде повлиян от COVID-19 още поне година, а може би и повече – доклад на Imperial College London от средата на март и анализ на Харвард, публикуван месец по-късно.

Първият анализира как ограничителните мерки повлияват разпространението на вируса. Лондонските учени смятат, че строгите ограничения в Италия са успели да намалят смъртността 3,7 пъти спрямо възможните нива без локдаун.

По-тревожните изводи за бъдещето са формулирани в анализа на Харвардския университет. Според учените от департаментите по имунология и инфекциозни болести, и по епидемиология, има голяма вероятност вирусът, причиняващ COVID-19 да е достатъчно устойчив, за да продължи да циркулира с останалите сезонни респираторни вируси. В най-добрия случай, ако имунитетът след прекарването му е постоянен, той би изчезнал след около 5 години.

I Голямата въпросителна: имунитетът

Въпросът за имунитета обаче също остава отворен. От СЗО обявиха, че в момента следят над 90 национални епидемиологични проучвания, като една от целите е именно да се анализира възниква ли имунитет след заболяването. Засега обаче, дори в райони с високо разпространение, броят на хората, които дават позитивни тестове за антитела е твърде малък, тоест вирусът би имал достатъчно възприемчиви реципиенти още дълго.

През последните дни сходна теория дойде и от доклад на университета в Минесота. Документът отбелязва, че базирано на последните грипни пандемии, може да се очаква и тази да продължи между 18 и 24 месеца, или докато 60-70% от хората евентуално добият имунитет. Препоръчва се обаче здравните системи да се подготвят за лошия сценарий, при който в този период не се поява успешна ваксина и не се развива стаден имунитет, а политиците да започнат да включват в комуникацията си посланието, че пандемията няма да свърши скоро.

Още по-песимистичен е главният вирусолог на университетската болница Шарите в Берлин Кристиян Дростен. Преди дни той предупреди съгражданите си, че разхлабването на мерките в Германия може да доведе до втора вълна съвсем скоро.

На този фон СЗО препоръча на държавите възможно най-бързо да изготвят стратегия за управление на епидемията до края на годината. И обяви, че търси работещ модел, който да даде възможност на държавите да оцелеят икономически, а на хората – психически и емоционално – докато се пазят от COVID-19. „Може би в Швеция може да се види в реално време как това се прави.“, коментира преди дни директорът на програмата за извънредни ситуации на СЗО Майкъл Райд.

„Швеция въведе много силна политика за обществено здраве, включваща физическо дистанциране, грижа и предпазване на хора в услуги за долекуване и много други неща. Това, което беше направено по различен начин, е че мерките разчитат изключително много на отношението на гражданите и добрата им воля да прилагат социалното дистанциране като форма на саморегулация.“

Надежда ЦЕКУЛОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.