Categories: Свободна Европа

Доко, доко, мой джендъре. Какво донесе предизборната гюрултия около социалния пол

Вижте примерите от последните седмици: замислен референдум, съдебна забрана за смяна на пòла, дете, оставено без гражданство, хомофобска реклама в метрото, конференция срещу „джендъра“. Която и новина да разплетете, ще стигнете до правата на хора, които може да нямат нищо общо с общността ЛГБТ.

Хората, които не са хетеросексуални, от поне 5 години са превърнати в предизборно „плашило“. Преди изборите на 2 октомври 2022 г. те по изключение не бяха тема, но това се компенсира в настоящата предизборна кампания. Водещата инициатива принадлежи на БСП, но тя съвсем не е единствена.

БСП, Кондьо и трафикът на момичета

Преди седмици лидерката на БСП Корнелия Нинова инициира референдум срещу т.нар. джендър идеология. „Джендър идеология“ е понятие, измислено от тези, които искат да ограничат правата на ЛГБТИ хората, а покрай това – и на жените.

Нинова твърди, че е замислила референдума, за да защити децата. БСП предлага следния въпрос: „Подкрепяте ли въвеждане на забрана за обучение, възпитание и пропаганда, свързани с промяна на пола, и с концепции за друг пол, различен от мъжки и женски, сред деца и ученици в образователната система на България?“

В тази формулировка не се споменава сексуалната ориентация, но изглежда Нинова слага и нея в кюпа. Тя изрази възмущението си от учебник за шестокласници, в който се споменава фактът, че някои хора са привлечени от лица от своя пол.

Това, че нито една теза – в това число за сексуалната ориентация или за половата идентичност – не се разчленява и обяснява, води дотам, че целият сюжет с референдума е сякаш под мотото „гюрултия да става“. Нещо като песента на Кондьо: „Доко, доко, […] мой джабале“. Едно от значенията на думата „джабала“ е „гюрултия“.

Попфолк певецът Кондьо е включен в инициативния комитет за референдума на БСП.

Кондьо е лежал в затвора за трафик на момичета и склоняване към проституция. Делото срещу него е по обвиненията на две непълнолетни момичета. Това не се връзва с патоса на Нинова, че референдумът е в името на децата.

Музикантът е изпял и следния стих: „Грях ли е това, да поискаш всяка хубава жена? Лесно е с пари, по̀ е сладко да го можеш ти“. Но БСП вижда в него идеологически „правилна“ позиция.

Не е публично известно сред жертвите му да има хора със сменен пол.

Този референдум е само върхът на айсберга, предизборна „димка“, която може и да не стигне до реализация. Той е щрих от поредица събития и процеси, като почнем с кампанията срещу Истанбулската конвенция.

Не е само референдумът

За разлика от референдума, който засега е на ниво замисъл, решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което се отменя досегашната възможност за юридическа смяна на пола, е факт. Аргументите на ВКС се основават на предпоставката, че „ценностните разбирания на обществото“ са „формирани от религията и морала“.

Решението на ВКС се надгражда върху два акта на Конституционния съд (КС). През 2018 г. КС обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна, а през 2021 г. постанови, че полът има единствено биологичен смисъл.

Тези съдебни решения навеждат на чудене как магистратите в двете висши съдилища интерпретират Конституцията. Защото в нея пише, че религиозните институции са отделени от държавата. Това означава, че България е светска държава. В основния закон не се казва нищо за традиционни семейства, традиционни ценности или биологичен пол, и не се дефинира какво е морал.

В самото начало на предизборната кампания пък се разбра, че друго висше съдилище – Върховният административен съд (ВАС) – окончателно е оставил „бебе Сара“ без гражданство. Аргументът на ВАС е, че детето има две майки и не е ясно коя от тях е „биологичната“.

С това решение ВАС отказва да се съобрази със Съда на Европейския съюз в Люксембург, който задължи България да издаде документи за самоличност на Сара.

Дни преди началото на предизборната кампания в софийското метро се появиха плакати, рекламиращи новата книга на Александър Урумов „Пътят към Армагедон“. Авторът е евангелски проповедник и бивш агент на Държавна сигурност. Той беше пиар на Министерството на отбраната по времето, когато председателят на ВМРО Красимир Каракачанов беше военен министър. Той беше едно от най-активните лица в кампанията срещу Истанбулската конвенция.

„Раят е винаги за двама – няма еднополов рай“, пишеше на плакатите в метрото. На тях книгата, издадена през 2023 г., беше означена като „бестселър“. Въпреки че няма данни тя да е сред най-продаваните заглавия в България или другаде. Възможно е да е „бестселър“ в собственото издателство на Урумов „Витлеем“.

След сигнал на ЛГБТИ активисти до „Метрополитен“ рекламата беше премахната, а от компанията се извиниха. Активността на Урумов обаче не стихна. Ултраконсервативната християнска организация РОД, зад която стои той, организира на 25 март международна конференция на тема „Измерения на джендър политиките“.

Международният елемент в конференцията са гостите от Унгария и Полша – двете страни в ЕС, в най-голяма степен превърнали хомофобията в официална политика. Останалите планирани участници са основно от РОД. Очаква се да се включат и консерваторът Кристиян Шкварек, свещеник, който да прочете молитва, както и асистентката в Института по математика и информатика на БАН Калина Сотирова, представена като „културолог“, може би защото се занимава с дигитализиране на културното наследство.

Не са глупави. Тогава защо го правят?

Мотивите на Корнелия Нинова са ясни. Тя се опитва да си върне електората на БСП, мигрирал при „Възраждане“. Не ѝ се получава, доколкото можем да съдим по предизборните проучвания. Другата ѝ цел е да прокарва политиката на Русия, включително с институционализираната ѝ хомофобия. В това успява.

Що се отнася до Александър Урумов, той може би вярва на това, което говори.

Въпросът е защо висши магистрати се държат, сякаш не са способни на четене с разбиране. И вместо да кажат „това е пропагандна кампания, няма никаква джендър идеология“, на практика узаконяват пропагандата.

Другият сериозен въпрос е защо в тази предизборна кампания (а и в предишните) партиите, които се смятат за демократични и проевропейски, мълчат. Защо няма предизборни послания, които противостоят на „антиджендър“ кампанията и които припомнят основни принципи на демократичния свят, на Европейския съюз, а и на Конституцията на България?

Не става дума просто за правата на ЛГБТИ хората, на които според демократичните партии повече от 30 години след 1989 г. „още не им е дошло времето“. Целта на кампанията срещу „джендъра“ е дистанцирането на България от ЕС и демократичния свят и вкарването ѝ в орбитите на „руския мир“. Затова демонстрирането на заучена безпомощност няма оправдание.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Arhiv