Доктор Раичков – родопчанинът-старозагорец, който връща детските усмивки

Публикуваме интервю на големия старозагорски журналист Матей Бонев с известния лекар Никола Раичков. Тази негова среща Матей Бонев описва в книгата си „Хора и съдби под Аязмото“, която излезе от печат и той представи вчера, на 17 март, в Библиотеката.

Като много млади хора д-р Никола Раичков прави своя професионален избор по внушение на родителите си. За пълния отличник от гимназията в родопското градче Лъки всички пътища били отворени. „Покрай брат ми, който беше минен инженер, бях решил да кандидатствам в Минно-геоложкия институт”, припомня си Никола. Семейният съвет обаче се събрал и отсякъл, че двама минни инженери в един род са много. Изборът на прагматичните родопчани, коренът на Раичков е от близкото до Кръстова гора село Борово, се спрял на медицината. По онова време парцелирането на медицинските институти му позволявало да кандидатства единствено в Пловдив. Не само заради това обаче Никола не е съгласен с мантрата, че доктор се става само в София. И тогава, и сега според него може да се говори за Пловдивска школа в българската медицина. Посочва две имена от своето следване – проф. д-р Антон Митов, светило в пропедевтиката у нас, и изтъкнатия хирург проф. д-р Франц Митов. На лекарската гилдия, те говорят достатъчно добре, казва д-р Раичков. И заради добрите преподаватели, и заради афинитета му към хуманитарните науки, следването му минало леко и приятно, въпреки че медицината се смята за една от най-тежките специалности. „Това са 53 изпита, повечето, събрани в „тухли” по 500 – 600 страници”, припомня си студентските години Никола. Още преди големия стаж той вече бил наясно, че ще специализира хирургия, но разпределението било задължително като казармата.

Изпратили го в родния край, цехов лекар в болницата в Лъки. Освен населението в района, тя обслужвала и целия минен басейн в тогавашното ГОРУБСО – Мадан. „Поради високия травматизъм миньорите с тежки наранявания и обгазявания бяха редовните ни пациенти”, връща се към началото д-р Раичков. Нерядко се налагало да изражда и „избързали” с бебетата родилки. След всеки по-заплетен случай, щом се завърнел в квартирата трескаво ровел в учебниците, за да се увери дали не е сгрешил диагнозата, каква терапия е предписал. „Тези първи години в Родопите наистина се оказваха незаменима школа за мен като млад лекар“, признава и сега Никола.

Веднага след това д-р Раичков си потърсил работа в Стара Загора, родния град на съпругата му Таня. Двамата се оженили още като студенти и цели три години младото семейство на практика било все на колела. Докато той карал разпределението, жена му довършвала следването си в Пловдив. В тогавашната Старозагорска окръжна болница „Проф. д-р Стоян Киркович” единственото свободно място за хирург се оказало в наскоро откритото отделение по детска хирургия. Раичков се явил на обявения конкурс за ординатор и го спечелил. Но признава, че започнал с тайната надежда, че един ден все ще се премести при „големите” хирурзи.

Но годините неусетно се изнизвали. Първо специализирал обща хирургия, тогава било задължително преди да вземеш и по-тясната специалност – детска хирургия. После взел и нея и вече бил наясно, че мястото му е тук, при децата с посърнали очи. Никола е напълно съгласен с често цитираното мнение, че децата се лекуват като възрастните, само че много, много по-трудно. И трябва обезателно да имаш вътрешната нагласа, за да им се посветиш. При всеки преглед, при всяка операция трябва да се опиташ да влезеш под кожата им, да ги предразположиш, да спечелиш дори най-малките, за да ти се доверят. Така работи д-р Раичков повече от 30 години в детската хирургия в многопрофилната болница „Проф. д-р Стоян Киркович”. Двайсет от тях е шеф и на отделението.

Кавалер е на куп професионални признания. От десетина години е републикански консултант по детска хирургия за цяла Югоизточна България. През 2006 г. Българският лекарски съюз му присъжда най-високото отличие на съсловната организация – лекар на годината. Онези ,другите награди, на децата, на родителите и близките им обаче са най-скъпи.

„Няма по-голяма радост от тази да върнеш усмивката на едно болно дете”, казва д-р Раичков. И от онези малки жестове на неговите невръстни пациенти и техните семейства – детска рисунка на визитация, честитка за рождения ден, поздрав на улицата. Понякога жестовете на благодарност са били толкова непремерени, че на него му става чак неудобно. Като оная благодарна майка, която с искреното „Имате златни ръце, докторе” и сълзи на очите изведнъж залепила уст- ни върху тези „златни ръце“.

Д-р Раичков е особено горд, че са сред пионерите на неонаталната хирургия у нас, която мнозина наричат висш пилотаж на детската хирургия. Не е тайна, че точно вродените аномалии на различните вътрешни органи при новородените са причина за голямата детска смъртност у нас – 2 – 3 пъти по-висока от развитите европейски страни. „При тежки аномалии на новородените сега и ние, лекарите, и родителите сме безсилни”, признава той.

Голямата му надежда е прохождането на пренаталната диагностика, която ще улавя отклоненията още в утробата на майката. Прекъсването на бременността като единствен изход срещу тези несъвместими с живота аномалии, ще спести страданията на много семейства. Както и терзанията на лекарите след всяка неуспешна операция на тези обречени бебета, убеден е шефът на детската хирургия. Той не се наема да прогнозира кога у нас ще бъдат създадени тези модерни центрове за пренатална диагностика. Но първите стъпки вече са направени. Последният конгрес на детските хирурзи през 2012 г. е бил посветен изцяло на тази тема. Проектът за изграждането на тези диагностични центрове пък в момента се обсъждал от широк кръг специалисти – акушер-гинеколози, неонатолози, детски хирурзи, педиатри и др. Последната дума ще е на политиците, които трябва да облекат в институционална и законова форма създаването им. Докато се готвим да изберем онези, които ще коват законите в новия парламент, това няма как да стане. И тъй като се отвори дума за политика, д-р Раичков е оптимист, че гражданските протести в последните месеци ще разместят политическите пластове у нас. „Много хора едва свързват двата края”, казва той и смята, че този социални бунтове дори са закъснели. Надеждата му е политиците да са чули ясно гласа на улицата и да потърсят нови решения и варианти за излизане от унизителната бедност у нас. В противен случаи, въпреки донякъде разфокусираните и хаотични искания на протестиращите, хората едва ли ще се укротят.

Най-голямото богатство и гордост на Никола и съпругата му Таня са четирите им деца. „Детският хирург на практика показва, че обича децата”, често се шегуват колегите му с нескрита радост за пълната им къща. За жалост нито един от тях не продължава благородната професия на родителите си. Най-близо до нея е големият им син Иван. Завършил е фармация и в момента е управител на аптека. По-малкият Йордан се е посветил на икономиката. Единствената им дъщеря Яна пък е с диплома по право от Сорбоната и продължава специализацията си по адвокатура В Париж. Изтърсакът Натанаил е завършил Търговската гимназия в Стара Загора. По всичко изглежда обаче и неговият избор няма да бъде медицината. Но Никола и съпругата му не съжаляват, защото винаги са оставяли децата сами да избират това, което им е по сърце и ги влече.

Следващият д-р Раичков може да се позабави с едно поколение, но няма начин да се загуби. Талантът и щедростта, казва народът, се предават по наследство.

Матей Бонев

Още от интересните истории, разказани от Матей Бонев, четете ТУК