Долината на тракийските царе влиза в листата на ЮНЕСКО

На 28 юли в Стрелча тържествено и с изложба бе отбелязана 40-годишнината от откриването на гробницата в Жаба могила – първото подмогилно съоръжение, открито през 1976 г., с което най-известният изследовател на тракийското археологическо наследство по нашите земи – Георги Китов, сложи началото на своята звездна кариера като археолог. До 12 август пък в галерия „Средец“ на Министерството на културата може да се види уникална фотоизложба – „Царският некропол на тракийския град Севтополис“. Автори на фотосите са известните фотографи Иво Хаджимишев, инж. Стефан Папукчиев, Иво Косев, Стефан Димов. Изложбата, посветена на 60-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО, бе открита миналата седмица и показва осем тракийски гробници в Казанлъшката долина, с които през октомври България ще кандидатства за вписване в листата на световното културно наследство като групов обект – разширение на знаменитата Казанлъшка гробница, която е в листата на ЮНЕСКО от 1979 г.

И осемте, представени в изложбата, гробници са открити от доц. Георги Китов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той ни напусна на 14 септември 2008 г. – внезапно, по време на работа в култовия тракийски комплекс в Старосел, Пловдивско. Китов е разкопал над 400 тракийски могили в различни краища на страната, открил е над 30 гробници и други подмогилни съоръжения, сред които и тази в Александрово до Хасково – вторият богато стенописан тракийски храм след Казанлъшката гробница.

Осемте гробници, които ще разширят тракийския ансамбъл, са разположени между Казанлък, с. Крън и гр. Шипка. Те са сред най-добре съхранените и представителни образци на тракийската гробнична архитектура – много различни и впечатляващи съоръжения, съчетали в себе си строителните умения на древното племе одриси, обитавало тези земи и достигнало върхов разцвет от края на V до средата на III в. пр.Хр. Повечето от гробниците имат художествено изработени двукрили каменни врати и гробно ложе в погребалната камера. Двете камери в гробниците в могилите Оструша и Голяма косматка са оформени изцяло с монолитни гранитни блокове, което ги прави впечатляващи.

След 1986 г., когато Китов за едно лято открива в района три гробници – Грифоните, Хелвеция и Шушманец, той утвърждава идеята си мястото да бъде наречено Долината на тракийските царе. Паметниците тук дават нагледно потвърждение за погребалните вярвания и обреди на траките, които са част от тракийския орфизъм, развит като теория от известния наш траколог проф. Александър Фол. Самият Китов обясняваше, че откритите от него подмогилни паметници са не просто гробници, а култови храмове, използвани за поклонение. В България са открити не повече от 70 такива съоръжения, като от останалите 35-40 повечето са намерени от иманяри и много малко са открити от археолози. При мащабните разкопки в Казанлъшката котловина екипът на Китов открива и проучва 15 гробници.

Край Казанлък се намират и останките на град Севтополис – смята се, че е основан от тракийския цар Севт ттт и е бил столица на одрисите в тV в. пр.Хр. Открит и проучен е при строителството на яз. „Георги Димитров“ („Копринка“). Бил е проучен изцяло до 1954 г., преди да остане на дъното на язовира. Според Георги Китов гробницата в могилата Голямата косматка принадлежи именно на Севт ттт, за което може да се съди по намерения в нея шлем и предмети с надпис „Севт“, както и по бронзовата глава, открита пред гробницата. Чертите на скулптурния портрет наподобяват изображенията на този цар върху монетите, които е сякъл.

Във вярванията на траките царят е възприеман като бог – син на Великата богиня майка. Погребван е най-често с колесница с конете и с много дарове. При погребалните обреди този, който трябва да отиде в Отвъд, е бил разчленяван на 7 части, погребвани в пространството наоколо. Затова в тракийските гробници обикновено върху каменното погребално ложе не се откриват костни останки. Затова пък намерените в тях множество златни и сребърни предмети свидетелстват за богатството на погребаните аристократи – красиви съдове, накити, пръстени, богато украсени елементи, оръжия и конско снаряжение с богата украса и пр. Поразяват с изяществото си златният венец, оръжията и съдовете от могилата Голямата косматка, златният пръстен и масивната златна маска от гроба в могилата Светицата. Всъщност без маската и бронзовата глава на Севт не минава нито една тракийска изложба, която България организира по света в последните години.

Едно пътешествие в района в събота на 30 юли показа, че в момента гробниците в Голямата косматка, Оструша, Шушманец, Светицата, Голяма Арсеналка са отворени за посетители. Любителите на културния туризъм могат да намерят много интересни подробности за архитектурните подмогилни съоръжения в царския некропол и за находките в тях в историческия музей „Искра“ в Казанлък.

Преди описанието конкретно на осемте гробници, ще цитирам само думите на арх. Уляна Малеева – директор в МК, при откриването на фотоизложбата в зала „Средец“: „Убедени сме, че със съвместните усилия на институции, местна власт и експерти ще бъде представена добре подготвена за ЮНЕСКО номинация и тези тракийски надгробни могили ще заемат своето заслужено място в списъка на световното културно наследство“.

Казанлъшката гробница, открита при изкопни работи през 1944 г., е включена от ЮНЕСКО в листата на световното културно наследство през 1979 г.

Източник: stzagora.bg