„Домът, в който си роден, е твоята съдба“:Мехди изпада в отчаяние, не издържа с тази вина

Зейнеп казва на Мехди, че много трудно ще преживее смъртта на сестра си. Султан и Емине се подготвят за погребението. Джемиле настоява да приготви халвата.

Зейнеп е плътно до Мехди. Той споделя мъката си само с нея.

Джемиле изразява мъката си, като започва да чисти. Тя се притеснява за Мехди. Нух моли жена си да се отпусне и да сподели болката си. Джемиле се обвинява, че всичко се е случило заради нея.

Зейнеп се отпуска на дивана. Мехди я завива. Когато Зейнеп се събужда, пита за бившия си съпруг.

Зейнеп забелязва разбитата си кола.

Мехди отива в джамията да се помоли за упокой на душата на сестра си.

Зейнеп се обажда на Баръш, за да му съобщи за колата. Нермин пише съобщение на адвоката, че има нещо странно в тази работа с колата. Баръш се обажда на негови познати в полицията.

Погребват Мюжгян…

На гробището Зейнеп се среща с организация на жени, претърпели насилие.

Мехди споделя с Нух, че не е успял да опази хората, които обича.

От офиса се обаждат на Зейнеп, че полицията не е открила извършителя за погрома върху колата й.

Мехди отива в старата си къща. Спомня си как Мюжгян го е посрещала. Зейнеп му се обажда, за да го пита как е.

Зейнеп отива да види бившия си мъж. Нермин се опитва да я спре.

Мехди отново казва на Зейнеп, че много съжалява, че я е заключил в тази къща. Тя настоява двамата да излязат и да подишат чист въздух.

Мехди отново изпада в отчаяние и си признава, че не издържа вече с тази вина. Той прегръща Зейнеп и плаче на рамото й.

Вечерта тя го слага да спи, но той я моли да не си тръгва. Зейнеп го гушка като малко дете. Опитва се да го успокои.