„Домът с венците“, който се руши. Как учителски синдикат продаде на Иван Кочев – Чомбе паметник на културата

Ако беше човек, тази къща щеше да се прочуе като затворник – осъден доживот в скалъпен процес. Тази присъда е с право на замяна, но властите не повдигат въпроса.

Комунизмът отнема къщата от законния ѝ собственик. Покрай правосъдието на посткомунизма тя попада в ръцете на профсъюз – Синдиката на българските учители (СБУ). Дадена е под наем, а от миналата година е и продадена на наемателя за 1 млн. лева по странна схема на плащане. Подобна къща в района е обявена за близо 6 млн. евро.

Днешният собственик е фирма на Иван Кочев, по прякор Чомбе – бизнесмен от 90-те и нереализиран политик от партията на Слави Бинев – ГОРД.

Това е най-кратката история на една двуетажна сграда на ул. “Неофит Рилски” 64 в София, обявена за паметник на културата от местно значение още по времето на комунизма. Известна е като „Домът с венците“ заради гипсовите елементи по фасадата ѝ.

От години тя е обект на медиен интерес, защото е оставена да се разпада, подобно на много други къщи паметници на културата.

През последните 10 години тогавашният ѝ наемател – фирмата „Бул-Вин“ – чрез собственика СБУ, прави няколко опита за учредяване на право на строеж. Иска надстрояване с още един етаж и изграждане на подземен паркинг. Последният опит среща отказ през 2022 г.

Новият собственик не е обявявал публично намеренията си за бъдещето на къщата. Тя продължава да се руши, увита в плътно зебло откъм улицата, въпреки че има предписание за аварийното ѝ укрепване.

Фирмата „Бул-Вин“ възнамерява да реставрира къщата и даже е подала искане за това в направление „Архителтура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община, каза управителят ѝ пред Свободна Европа. От институцията отрекоха да е постъпвало такова искане.

Историята на „Дома с венците“

Двуетажната къща със сутерен и тавански етаж е до т.нар. „малки пет кьошета“ в София. Построена е през 1886 г. от Добри Петков – офицер, депутат от Либералната партия в няколко парламента, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

През 1940 г. наследниците му продават къщата с парцела от близо декар на Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса за 2,25 млн. лв., става известно от нотариалния акт, с който Свободна Европа разполага.

През комунизма къщата е одържавена и предоставена на Държавния застрахователен институт (ДЗИ).

През 2007 г. с къщата се случва нещо, което предопределя съдбата ѝ занапред. ДЗИ я продава на свързаната с него фирма „Палено“ за малко над 2,2 млн. лв. Но купувачът така и не успява да влезе във владение на имота. Сделката за продажбата се оказва недействителна, тъй като съдът не признава ДЗИ за собственик на къщата. Тоест излиза, че ДЗИ не е имал право да я продава.

По-късно в сградата е настанена Регионалната здравна инспекция на София-област, която от 2008 г. плаща наем на СБУ, се вижда от договора, с който Свободна Европа разполага.

Това, че някакъв стар имот има неясна собственост и с него се правят сделки, които после могат да бъдат оспорени, е обичайно явление в България след падането на режима на Тодор Живков. Причина за това е масовото изземване на частната собственост по време на комунистическия режим – престъпление, което демократичното законодателство след 1989 г. се опитва да компенсира със закони, възстановяващи справедливостта. Но както показва случаят с „Дома на венците“, това понякога води до обратен резултат – вместо да се поправи държавното зло от миналото, на негово място може да дойдат измама или злоупотреба на фона на бездействащи институции.

Но да се върнем към „Дома с венците“.

Само дни след преврата на 9 септември 1944 г. е издадена Наредба-закон, която фактически закрива профсъюзите и професионалните сдружения. Имуществата на тези организации, както и спомагателните и осигурителните каси следва да се предадат на нови профсъюзи, посочени от Министерството на вътрешните работи.

Сред организациите, които тогава са закрити, претопени в нова структура и загубили имуществото си, е и Учителската взаимоосигурителна и спомагателна каса, успяла да купи „Дома с венците“, докато още е имала свобода на съществуване – през 1940 г.

В следващите десетилетия държавата създава и подчинява на себе си професионални съюзи, предоставя им или им отнема имущество, с което те да се разпореждат.

В онзи период е създаден и Съюзът на българските учители.

След като през 1989 пада режимът, в София е учреден Синдикатът на българските учители (СБУ), който съществува и до днес. Той се обявява за правоприемник на няколко организации от миналото – както от времето преди 1944 г., така и от времето на комунизма. В следващите години СБУ претендира и за правоприемство на имотите на старите учителски фондове и сдружения. В много от случаите, които Свободна Европа провери, това право е потвърдено от съда. Сред имотите е и „Домът с венците“. Съдебните спорове за него продължават с години.

Така „Домът с венците“ е даден на СБУ през 2009 г. на основание правоприемство, се вижда от констативен нотариален акт. Именно по силата на този акт е отпаднала и сделката на ДЗИ за продажба на къщата на фирма „Палено“ през 2007 г.

Констативният нотариален акт се издава от нотариус, когато собствеността е придобита не в резултат на прехвърляне (продажба) от едно лице на друго, а по силата на други обстоятелства (давностно владение на имота, възстановяване правото на собственост в резултат на реституция, наследяване и др.).

Този акт обаче може да бъде отменен по съдебен ред, ако трети лица докажат, че са собственици.

Съгласно тълкувателно решение на ВКС подлежат на отмяна само констативните нотариални актове, не и нотариалните актове, които материализират сделка между две страни.

Фирмата „Палено“ има именно такъв нотариален акт – за покупко-продажба на къщата от ДЗИ. Тя започва съдебна битка срещу СБУ за собственост над имота през 2011 г. и окончателно я губи с влязло в сила решение от 2016 г.

Пред съда през 2011 г. ДЗИ (вече преименувано на „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД) също представя констативен нотариален акт за собственост, издаден му през 2004 г. – по силата на правоприемство от бившата учителска каса (която всъщност е застрахователно дружество).

Но съдът приема, че този акт не може да се противопостави на констативния нотариален акт на СБУ. Мотивите са, че той е издаден въз основа на съдебно решение от 2004 г., влязло в сила през 2008 и вписано в Агенцията по вписванията през 2009 г.

Опити за надстрояване и пристрояване

Още през 2009 г. къщата е в трагично състояние, но вместо да я ремонтира, през 2014 г. СБУ я дава под наем за 2 хил. лв. за срок от 10 г. на фирмата „Бул-Вин“, се вижда от договора, с който Свободна Европа разполага.

В него пише, че наемателят се ангажира да „извърши основен ремонт на имота, като ще инвестира минимум 150 хил. лв. за своя сметка, извън наема.“

Вместо това обаче, през 2016 г. СБУ и „Бул-Вин“ сключват договор за учредяване на права на строеж, се вижда от нотариалния акт, с който Свободна Европа разполага. „Бул-Вин“ – със съгласието на СБУ – иска да вдигне още един етаж на сградата, както и да построи подземен паркинг.

Устройственият план е съгласуван през 2014 г. от министъра на културата, от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Столичната община и тогавашния главен архитект на София Петър Диков. Планът обаче е многократно обжалван и това забавя влизането му сила.

През 2019 г. „Бул-Вин“ и СБУ правят втори опит да внесат проект за работен устройствен план – този път за надстройка и изграждане на подземни гаражи. Той е съгласуван с Министерството на културата и община „Средец“, в която попада имотът. Но през 2022 г. следващият главен архитект на София Здравко Здравков отказва да го одобри.

Пред медии тогава СБУ дава уклончиви обяснения за нежеланието си да ремонтира къщата, въпреки че има предписание за аварийното ѝ укрепване. То е издадено от комисия на Министерството на културата и НАГ към Столичната община през 2022 г. Тогава вероятно е поставена обезопасителна мрежа по северната фасада.

„Ще реставрираме или ще оправим фасадата, но чакаме разрешение от общината“, казва председателката на СБУ Янка Такева пред „Дневник“ през 2023 г., без да даде подробности какво разрешение всъщност очаква.

Така се стига до 1 април 2024 г., когато СБУ тихомълком продава на наемателя си „Дома с венците“ за малко над 1 млн. лв., става ясно от документ, с който Свободна Европа разполага.

Решението за продажбата е взето от изпълнителния комитет на СБУ през 2022 г. Прави впечатление обаче, че сумата е изплатена на три вноски – през април 2016, през декември 2016 и през март 2024 г. Двете първи плащания са направени преди да е взето решение за продажбата на къщата, а последното – дни преди сключването на договора. Остава неясен въпросът защо е избрана такава схема на плащане.

От отказа на арх. Здравков да позволи дострояване на имота през 2022 г. се вижда, че сред приложените от СБУ документи присъства „предварителен договор за замяна на недвижими имоти“, сключен между синдиката и „Бул-Вин“ на 1 април 2016 г. Чрез него „страните се задължават една спрямо друга да сключат окончателен договор за замяна на недвижими имоти в срок не по-късно от 30 декември 2016 г.

Този договор може би хвърля светлинна върху странната схема на изплащането на къщата на три вноски – две през 2016 и една през 2024 г. Възможно е СБУ да е получил друг имот или имоти в замяна. Свободна Европа не успя да открие този документ.

Управителят на „Бул-Вин“ Владимир Петревски каза пред Свободна Европа, че искат да реставрират къщата и даже са подали към общината искане за съгласуване на проект за това. В НАГ към Столичната община не е постъпвало такова искане, казаха пред Свободна Европа от там.

Оценители на сгради културна ценност, с които Свободна Европа разговаря, отказаха да посочат дори приблизителната сума на пазарна оценка. Проверка показа, че наблизо се продава подобен имот, чиято обявена цена е 5,9 млн. евро. Тази къща, сравнима с „Дома с венците“, също се руши и има нужда от ремонт. За нея има одобрен проект и разрешение за обновяване и реставрация.

Кой е собственикът на „Бул-Вин“

„Бул-Вин“ е собственост на Иван Кочев, по прякор Чомбе, който е бизнесмен и нереализиран политик от партията на Слави Бинев – ГОРД. Известен е и като архонт (непризнато от църквата отличие).

Той е противоречива фигура от 90-те, т.нар. „мутренски години“, когато в България властват безнаказано банди за рекет.

Името на Чомбе се свързва с незаконен бизнес с цигари и с нарушаването на петролното ембарго, наложено на Югославия през 90-те, когато съседната на България страна се разпада на вълната на няколко войни.

Медийни публикации го сочат като поръчител на убийството на съдружника си Стефан Мирославов – Крушата.

През 1992 г. по нареждане на главния прокурор Иван Татарчев и главния секретар на МВР Богомил Бонев в дома на Кочев са пратени барети, пише „Капитал“. Името му се свързва и с кражбата на предприятието за обувки „Гергана“ АД в Петрич.

След провала на ГОРД на изборите през 2013 г. Чомбе се премества в Австрия. В България обаче той все още има хотелски и ресторантьорски бизнеси, а сега е собственик и на атрактивния имот в центъра на София, който явно няма намерение да ремонтира.

Пред Свободна Европа мъж, представил се като охранител на Кочев, каза, че шефът му живее в Дубай и от години не се е прибирал в Петрич. Свободна Европа не успя да се свърже с Кочев.

Справка в „Сиела Норма“ го свързва с още няколко компании, някои от които са спрели дейността си – финансова къща „Ванеса“, сдружение „Християнски орден архонт“, сдружение „Дружество за приятелство България – Азербайджан“, фондация „Архонт“, „Примекс-Интерспед“, „Българи“, „Мак Турс,“, „Белатур“, „Ван петрол груп“, фондация „Свети Йоан Кръстител“, сдружение „Асоциация на служителите на МВР, работили и работещи срещу организираната престъпност“, „М Джи Инвестмънт“, „Свободна безмитна зона Драгоман“, финансова институция „Еврокредит България“, „Бул Джордан“, „Браво“ и др.