Дора Маар: 45 години самота

Преди 20 години в Париж умира Дора Маар, една от най-известните музи на Пабло Пикасо. Той е обичал по-страстно други жени, но нито една от тях не е имала такова влияние върху него, както Дора. За милионите посетители на изложбите на художника, тя ще си остане завинаги “Плачещата жена”, прочутата му картина от 1937 година.

Пабло Пикасо и Дора Маар

“Дора Маар е на 28 г. през 1935-а, когато Пол Елюар я представя на дивия съблазнител, който е почти два пъти по-възрастен от нея. Едновременно фотограф, художник и модел, дотогава муза на Жорж Батай, тя е свързана с групата на сюрреалистите и се бори срещу фашизма. Нейната интелигентност очарова Пикасо, който не се решава обаче да напусне Мари-Терез Валтер и се забавлява с битките между двете съпернички. За художника, Дора Маар имала навика да казва:

“Аз не бях негова любовница, той беше мой господар”.

Хенриета Теодора Маркович, дъщеря на хърватски архитект, става Дора Маар в Монпарнас през 30-те г. на ХХ век. Под това име тя учи фотография през Ман Рей, очарова Жорж Батай и съблазнява Пикасо, разказва „Пари мач“.

[ad id=“225664″]

Пикасо е най-голямото приключение в живота й. И несъмнено последното. Човекът, който измисля нов начин на рисуване, всеки път, когато сменя жената до себе си, подлага Дора на изпитание, което спестява на другите си музи. Тя трябва да го поделя с Мари-Терез Валтер, която има привилегията да му роди дъщеря, Мая. Тогава Дора и Пикасо решават да се разделят. Тя остава сама със своите призраци и умира за първи път.

Горда и еманципирана, Дора Маар работи като фотограф по време на снимките на филма “Престъплението на господин Ланж” на Жан Реноар, когато Пол Елюар ги запознава. Тя се среща с Пикасо през 1935 г. в кафенето “Ле Дьо Маго” в Сен-Жермен-де-Пре. Тя е 28-годишна, разказва “Фигаро”.

Пикасо е развълнуван от тази млада жена с кестеняви коси, със сериозно лице, която си играе с ръцете си с червени нокти. Тя е художник също като него, интелигентна е, редовно посещава сюрреалистичните кръгове и, преди всичко, говори испански.

Пикасо я оприличава на “своята Испания”, която страда… Тогава започва бурна и шумна връзка между тях, която ще продължи осем години. Дора намира ателието на ул. “Де Гран Огюстен”, където той ще остане през цялата Испанска гражданска война и германската окупация. Тя изоставя фотографията, връща се към рисуването и става негова муза.

Дора Маар, Нюш Елюар, Пабло Пикасо и Пол Елюар, септември 1937 г.

След мъчителното съжителство с Мари-Терез, през 1943 г. в живота на Пикасо се появява Франсоаз Жило. настъпва разривът с Дора Маар. Ужасна травма, от която тя никога няма да се възстанови. Една вечер в кино “Ла Пагод”, тя изпада в лудост, започва да крещи, мислейки си, че се намира в будистки храм, хвърля обувките си… Затворена е в психиатричната болница “Сент Ан”. Жак Лакан успява да я излекува. Какво става после с нея?

[ad id=“225664″]

В нея няма нищо от “Плачещата жена”, тя се впуска в светския живот, излиза много с виконтесата на Ноай, отново се среща с приятелите си Галимар, Балтюс… Често приема гости в Менерб, близо до Горд, в много красива къща, типична за Южна Франция, която Пикасо й е подарил няколко години по-рано.

Изглежда, че животът й е поел обичайния си ход, когато внезапно, през 1950 г., тя изчезва. Повече не я виждат. Вече не приема гости. Нещо като мистично оттегляне. Тя поделя доброволната си изолация между Менерб и парижкия си апартамент, на втория етаж на ул. “Дьо Савоа” №6, съвсем близо до ателиета на “Гран Огюстен”.

Мебелировката там е проста: няколко семейни мебели, фотьойли в стил “Луи Филип”, и, властвайки в хола, автокарикатура на Пикасо от началото на ХХ век. В ателието има много картини, подредени по стените. Там тя живее в продължение на 45 г. в пълна самота. Умира на 16 юли 1997-а на 89-годишна възраст.

[ad id=“225664″]

“След Пикасо, само Бог”.

Дора Маар произнася тази фраза няколко години след раздялата си с художника и, придружавайки словото с жест, продължава живота си като отшелник, излизайки само за да отиде на литургия всяка сутрин. След себе си тя оставя картини и значително фотографско творчество. За публиката обаче тя си остава любовницата на Пикасо, вечната Плачеща жена.

В текста са използвани материали от „Пари мач“ и „Фигаро“

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: glasove

[ad id=“225664″]