Досега с такъв номер не бяха ми излизали в старозагорска автокъща

 Аз доста често си купувам кола на старо и съм се наслушал на какви ли не истории. Обикновено предишния собственик винаги е жена или в най-лошия случай пенсионер. Колата е карана много рядко, колкото жената да отиде до близкия супер, за да си напазари. Ако е пенсионер – колата е карана два пъти в годината – за лятната и зимната ваканция. Колата винаги е стояла в гараж, даже едно дърво поникнало пред гаража и се наложило да го отсекат, като извадили колата да я продадат. Много трудно ще намериш кола над сто хиляди километра. Обикновено е 80-90, а понякога и 50-60 хиляди, защото собствениците не са я карали поради изброените по-горе причини. И аз понеже съм се наслушал на подобни дивотии не обръщам внимание на приказките на търговеца. Километража не поглеждам. Средния пробег за нормално шофиране в западна Европа е около 25000 км годишно. За 10 години това са около 200 хиляди, което при съвременните двигатели не е много, но това е друга тема. Темата сега е какво ми се случи в известна автокъща в Стара Загора. Харесах си 8 годишна кола и гледам – от скоростния лост стърчат две жици, че и оголени на всичкото отгоре. „Какво е това?“-питам озадачено. „ А-а това е жица от електрическото копче, което включва съединителя, защото собственикът е бил без ляв крак и е трябвало да превключва съединителя с електрически бутон. Ама понеже току – що е докарана колата не сме пооправили още това-онова.“ Така ми каза търговецът и отиде при други клиенти. Стоя аз около колата и си мисля, че вярно било, значи. Не са били празни приказки за шофьора инвалид, който карал колата, колкото да отиде до доктора на преглед. Поглеждам и километража – 46000 км. Най-сетне и на мен да ми провърви. Но техническото ми любопитство надделя над радостта от очертаващата се успешна сделка. Подръпнах малко стърчащия кабел и се оказа, че той не води за никъде. Просто е напъхан до скоростния лост и с малко усилие остана в ръцете ми. Подадох го на собственика и нещата се разиграnа по познатия сценарий: Колата наистина била на инвалид и защо жиците били там – да съм питал в италианския сервиз. Километрите и да са превъртяни – това не е тук, а пак в Италия. Колата не можа да запали, защото бил паднал акумулатора…

Не исках повече да слушам обяснения и си тръгнах без дори да кажа довиждане. Ама и собственикът не каза нищо. По-интересното е, че разказах тази история на един приятел и той не ми повярва. Върнахме се на място след има-няма половин час. Изпратих го да провери същата кола. Върна се и каза: „Вярно било, брат. И жиците пак са там, стърчат от скоростния лост…“