Доходите в Люксембург пет пъти по-висок от този в най-бедната България
Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните европейци е нараснала в повечето страни от ЕС през последното десетилетие, показва нов доклад, който подчертава необходимостта от действия за премахване на бедността, съобщиха от Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/, съобщи КНСБ.
Докладът „Неравностойна Европа“ е изготвен от ЕКП и изследователския й институт ETUI. Според данните неравенството в заплащането се е увеличило в 14 държави членки между 2010 и 2019 г., най-вече в Унгария, Испания и Белгия, следвани от България, Естония и Италия.
Неравенството в заплащането на труда е намаляло най-много в Германия, Литва и Гърция, Латвия, Словения, Австрия, Португалия, Полша и Хърватия. България остава в групата на страните със силно подчертани разлики в заплащането. В доклада страната ни продължава да е негативен пример за най-бедната страна в ЕС с най-драстично ниски показатели спрямо останалите икономики.
През 2019 г. брутният вътрешен продукт /БВП/ на глава от населението на най-богатата държава членка – Люксембург, е почти пет пъти по-висок от на най-бедната – България, докато в ЕС-27 средният БВП на глава от населението е почти два пъти по-висок от този на България, се посочва в доклада.
Като цяло негативните изводи за неравенствата в ЕС се обясняват от ЕКП като резултат от свиването на дела на работниците, обхванати от колективни трудови договори, и намаляването или замразяването на относителната стойност на минималните работни заплати.
От 2000 г. насам обхватът на колективното трудово договаряне е намалял в 22 от 27-те държави членки на ЕС в резултат на политиките, провеждани от ЕС и държавите членки.
Неравенството в заплащането на труда се е увеличило в oсем от 14-те държави, в които относителната стойност на законоустановената минимална работна заплата като процент от медианната или средната работна заплата е намаляла или е била замразена от 2010 г. насам, посочва още докладът.
Eвропейските синдикати призовават за праг на достойнство за законоустановените минимални заплати, определен на 60 процента от медианната заплата и 50 на сто от средната заплата във всяка държава членка. Те искат забрана за отпускане на публични средства на предприятия, които отказват да участват в колективни преговори или нарушават споразумения, като част от мерките за увеличаване на обхвата на колективните трудови договори във всички държави членки.
ЕКП призовава за гаранции, че новата директива за минималната заплата няма да засегне съществуващата добре функционираща система за колективно договаряне в Швеция и Дания.
„Ясно е, че политиките, провеждани на равнище ЕС и на национално ниво през последното десетилетие, са увеличили неравенството и този доклад показва, че много работници са изоставени. Главните изпълнителни директори могат да си позволят повече лукс, докато милиони работещи хора се борят да платят сметките си за отопление, трябва да се хранят по-малко и с по-некачествена храна и са принудени да задлъжняват, за да си позволят наема. Едва ли е изненадващо, че през последното десетилетие социалната и политическата поляризация нараснаха“, коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч. По думите на Линч, не бихме могли да бъдем по-далеч от „икономиката, която работи за хората“, обещана от Европейската комисия.
Според нея докладът показва, че решенията на проблема са също толкова ясни, колкото и причината за него – адекватните минимални заплати са от решаващо значение за намаляване на неравенството, а по-силното колективно договаряне е най-добрият начин за действително справедливо заплащане. „Директивата на ЕС за минималните заплати е шанс да се поправят грешките от миналото и да се гарантира, че милиони работещи хора и техните семейства вече няма да живеят в бедност“, заявява Линч, цитирана от КНСБ. Тя добавя, че ръководителите на ЕС и на държавите членки трябва да се съобразят със спешността, която изисква ситуацията, описана в този доклад, и да приключат преговорите по директивата възможно най-скоро.
Recent Posts
