Доходите растат, жизненото равнище спада

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 51, 1990 г.
ДОХОДИТЕ РАСТАТ, ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ СПАДА
Сега работниците от търговската мрежа се намират върху самото острие на огромния дефицит от стоки. А дефицитът не е само икономически проблем, но и извънредно важен аспект на политическата стабилност.
Всъщност от задоволяването на потребителските интереси до голяма степен зависи популярността на всяко правителство. У нас обаче се стигна до следния парадокс: паричните доходи на населението се увеличиха и продължават да се увеличават, но жизненото равнище непрекъснато спада, защото производството не може да задоволи търсенето. Единствени хората, които разполагат с достатъчно твърда валута, могат да избягнат това несъответствие.
Наистина през последните години заплатите се увеличиха, но пък и стойността на лева намаля. Според някои изчисления сега срещу всеки лев, намиращ се в обръщение, на пазара има стоки за около 20 стотинки. Засилващият се недостиг предизвиква безпокойство. За някои стоки като хладилниците, прахосмукачките и пералните има стократно по-голямо търсене. Същевременно асортиментът на стоките от първа необходимост (в това число и на хранителните) стремителни намалява.
Една от причините за това е хроническият недостиг на капиталовложения в леката промишленост. И все пак капиталовложенията са само част от проблема, тъй като по отношение на стоките от първа необходимост просто всичко е надолу с главата. Цените им се увеличават, асортиментът намалява, а качеството им се влошава…
Преминаването на предприятията към самофинансиране не донесе очакваното подобряване в търговията на дребно. Производителите се ориентираха директно към печалбата и започнаха да отказват държавните поръчки, които не им бяха изгодни. Предпочитано стана производството на скъпи изделия, при което можеха да се използват неусвоените парични средства. Така се стигна до повишаване на договорните цени на множество видове нови стоки.
Качеството на стоките през последните години се влоши така чувствително, че стана невъзможно те да бъдат продавани дори в условията на паническо търсене. Намаленият обем на производство и сниженото качество силно задълбочиха съществуващия недостиг. Множество държавни предприятия се опитаха да го заобиколят, като организираха закрити магазини за своите служители, предоставяйки им пряк достъп до продукцията си. По същество това бе опит да се накарат работниците да произвеждат повече.
Преориентирането на отбранителната и тежката промишленост към производство на стоки за потребление изглеждаше на мнозина сравнително лесен изход от кризата. Но конверсията на отбранителната промишленост се натъква на сериозни трудности. Множество военни предприятия, които са свикнали с изрядно кредитиране и значителни изгоди от родствените им връзки с Министерството на отбраната, не желаят да рискуват доходите си, като произвеждат прахосмукачки. Днес много такива предприятия стигат до заключението, че конверсията е трудна работа. За някои тя се оказа направо катастрофална.
Правителството се стреми да поправи нещата, намесвайки се по-енергично в работите на предприятията, но това противоречи на собствените му намерения за либерализация на икономическия живот.
Напук на вземаните досега мерки недостигът на стоки от първа необходимост продължава да се задълбочава, а това крие опасност от социален и политически взрив. Обикновено стоките изчезват веднага или още преди да се появят по магазините, което засилва недоволството на хората, предприемащи отчаяни усилия да си ги набавят.
На редица места в търговската мрежа се правят самодейни опити да се ограничават размерите на продажбите, което дава основание да се мисли, че купонната система не е останала завинаги в миналото. Някои местни власти пък се стремят да оставят за района си целия прираст от произвежданата под егидата им продукция. От друга страна, кооперациите и частниците налагат високи цени за дефицитните стоки. А хората обикалят с празни чанти из магазините…
Красимир ПЕТКОВ