България е на едно от първите места в Европа по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Как лекарите у нас се борят с инфарктите и инсултите, защо системата загърбва болните след като излязат от операционната, какви са причините за загубата на доверие между лекарите и пациентите, въпреки уменията на родните доктори и от какъв точно „ремонт“ се нуждае сърцето на страдащия човек – с началника на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Александровска“ доц. Добрин Василев разговаря Радина Василева.
[ad id=“225664″]
– Доц. Василев, през март България стана петата държава, част от HISPA – Асоциацията за превенция на хипертония, инфаркт и инсулт. Как се стигна до решението и „Александровска“ болница да се присъедини към този Център?
– Това стана, след като се запознахме с проф. Небойша Ташич в Холандия. При нас се лекуват не само пациенти със сърдечни, но и със съдови заболявания – на периферните съдове, на долните крайници, на коремните съдове и с патологията на сънните артерии и вертебралните артерии в извънчерепната част на главата. Също така имаме и известен опит в третирането на исхемичния мозъчен инсулт в свръхострата му фаза. Така че Клиниката по кардиология фактически има условията за лечение на всички тези болни и поради тази причина мястото на HISPA в България беше логично да е именно тук. В момента Центърът разширява дейността, тъй като HISPA обединява лечението на всички социално значими сърдечно-съдови заболявания в себе си. Идеята е да обхванем всички пациенти, които имат подобни проблеми и да им предложим комплексно третиране – а не пациентът да бъде разкарван напред-назад по различни клиники. Трябва да има едно място, на което като дойде да знае, че всичко може да се свърши. А страдащите от сърце почти винаги имат и други заболявания, които са свързани със сънните артерии, на крайниците и други.
– С колко лекари разполагате, за да постигнете целта?
– Тук сме около 30 доктори, заедно със специализантите. Разполагаме с няколко отделения с общо 50 легла и от март досега сме се погрижили за допълнително над 400 пациенти, по линия на HISPA.
– Трябва ли пациентът да е в напреднала фаза на сърдечно-съдово заболяване, за да дойде при вас?
– Не, всички със съдова патология могат да се обърнат към нас за помощ. Изследванията се правят абсолютно безплатно и няма нужда от направление от личния лекар. Желателно е единствено да си запишат час по телефона, за да не чакат. Номерът, на който всеки пациент може да си запише час, е 02/9230467.
– Съществува ли общ регистър между 42-та центъра, от който в България да черпим международен опит?
– Това е идеята. Да се направи цялостен глобален регистър, в който да могат да се проследяват тенденциите в сърдечно-съдовата патология. Доста хора вече са включени в него и това дава възможност всички участници в HISPA да имат достъп до тези данни и така може да се осъществява широкоспектърна научна дейност, надхвърляща границите на определената държава. Това ни дава реална представа за текущото протичане на сърдечно-съдовите заболявания, тъй като нещата не са стационарни и навлизат все повече медикаменти. Нашите пациенти живеят по-дълго и начинът на протичане на заболяванията се променя. Продължителността на живота е увеличена с 8 – 10 години в сравнение с 20 години назад. Хората не си дават ясна сметка, че качеството на медицинското обслужване като цяло се е повишило. Трябва да се работи доста и върху здравната култура на населението, тъй като, по мое мнение, тя е доста ниска у нас.
– Трябва ли да се въведе електронно здравеопазване и у нас, както е в САЩ например?
– Да, но тогава много клиники, които сега се считат за велики – вече няма да са такива, защото всичко ще „лъсне”. Освен това всички ще започнат да избягват тежко болните пациенти, за да не се повишава общата смъртност на болницата и съответните клиники. Сега тези болни се избягват защото водят до много разходи, които обикновено си остават за сметка на болницата.
[ad id=“225664″]
– Намалява ли смъртността от инфаркт или инсулт?
– Смъртността от инфаркт в болница в резултат на съвременното лечение е намаляла над два пъти в рамките на 10 години. Смъртността от инсулт и възстановяването след него в центровете, в които се провежда лечението, също е намаляла значително. До каква степен е намаляла общата смъртност е много трудно да се каже, защото статистиката е недостоверна. Всеки умрял вкъщи в България се води починал или заради инфаркт или инсулт, независимо дали пациентът е починал от панкреатит, пневмония и каквото се сетите. Поради това статистиката е абсолютно неясна. В нашата клиника много стриктно следим кой пациент как е след 3, 6 и 12 месеца и така знаем какво да променяме и какво да подобряваме. Това е един от основните пропуски на лечението у нас! Почти никой не проследява пациентите си, не знае дори каква е едногодишната смъртност. Да не говорим за качество на живот, повторна хоспитализация и т. н. По време на престоя ми в Полша през 2008 година разбрах, че всъщност не е толкова важно какво точно си направил на пациента и какви сложни методи си ползвал. Там моят ментор ме научи на нещо, което е екстремно важно, но не съм го видял приложено почти никъде в България – да се проследи човекът жив ли е след първия месец, година, две, как живее и дали е добре. Всъщност това е целта на медицината, а малко лекари тук я изповядват. Болният иска да е добре, да не го боли и да може да живее пълноценно, а не се интересува дали си застанал на челна стойка, за да го излекуваш. И ако твоята работа не е подобрила тези качества, значи нищо не си направил. Изключително важно е и не само как си си свършил работата, но и как комуникираш с човека, който ти е доверил здравето и живота си.
– Казвате, че има проблем в комуникацията пациент-лекар, а оттам вероятно и в доверието?
– За съжаление е точно така и това е пропуск – не само в България. Това е проблем в медицинското образование навсякъде по света. В Западна Европа и Северна Америка все повече и повече започнаха да разбират за проблема, свързан с липсата на нормална, човешка комуникация между лекар и пациент. И именно затова в системите на обучение на студентите се въвежда цялостна методика за комуникация с пациента. Това у нас се пропуска и множество колеги пренебрегват факта, че болният, чийто летален край е неизбежен, както и близките му, са хора. Познавам много изключително добри специалисти, които дават всичко за болните си, но определено имат сериозен проблем с това как да предадат това, което са направили на близките им и те да разберат какво се е случило всъщност. Но това, пак повтарям, е огромен проблем не само тук.
– Как учите колегите си да бъдат по-внимателни с болните, да говорят повече с тях?
– Когато дойдох тук преди 3 години имах голям проблем с колегите си по този въпрос. В момента едно от нещата, от които сериозно се впечатляват пациентите ни, е именно доброто отношение. Това изисквам от хората си без компромиси. Заради недобро отношение се е случвало да глобявам.
– УМБАЛ „Александровска“ организира различни благотворителни кампании. Клиниката, която ръководите в каква инициатива ще се включи?
– Оказа се не само за селата, но и в столицата има огромно количество хора, които имат изключително труден достъп до качествена здравна грижа. Поради това започнахме програма в цялата страна да преглеждаме пенсионерите безплатно. Стартирахме миналата година и идеята ни е веднъж в месеца да ходим на различни места, със специален фокус върху Северозапада.
[ad id=“225664″]
ВИЗИТКА
Доц. Добрин Василев е завършил Медицински университет Плевен през 1998 г. През 2011 г. придобива специализация по кардиология в Медицинска академия в София. Специализира инвазивна кардиология по образователен грант на Европейската асоциация за перкутанни сърдечно-съдови интервенции. Член е на Европейското дружество по кардиология, на Българско дружество по интервенционална кардиология и няколко международни клуба. От 2014 година е началник на Клиниката по кардиология на „Александровска“ болница.
