Доц. Добрин Василев: Ум, сила и воля движат медицината напред

Д. Василев завършва медицина през 1998 г. и след това придобива специалност по кардиология. През 2007 г. печели образователен грант на Европейската асоциация за перкутанни сърдечно-съдови интервенции и специализира инвазивна кардиология в Полша. От 2008 до 2014 г. работи в Националната кардиологична болница. От юли 2014 г. е началник на Клиниката по кардиология „Проф. Константин Чилов“ в Александровска болница.

– Уважаеми доц. Василев, моля да представите ръководената от Вас клиника – структура, диагностични и терапевтични възможности, особености.

– Клиниката по кардиология разполага с 50 легла – 40 стационарни и 10 интензивни, които са разпределени в отделение за планова хоспитализация и в интензивно отделение. В клиниката функционира и отделение по неинвазивна функционална диагностика, което е оборудвано с пълен набор oт апаратура за неинвазивни процедури. Там се извършват всички видове ехокардиография: стрес, контрастна, трансезофагиална. Стрес тестове могат да бъдат провеждани на тредмил или на колело. В звеното прилагаме и пълен обем ехографско изследване на периферната съдова система: на артериите и на вените на долните крайници, на каротидните артерии и при необходимост и на съдове в други региони.

В клиниката са разкрити две ангиографски зали, които са напълно екипирани за възможно най-модерните кардиологични и съдови ендоваскуларни и интервенционални процедури. Във всяка зала функционира апаратура за измерване на относителния резерв на кръвотока, което ни позволява да определим значимостта на коронарните стенози и необходимостта от стентиране. Работим с най-модерния апарат за вътресъдово ехо, включително с възможност за изследване на съдовете извън сърцето. Разполагаме и с ротаблатор, който позволява да се премахне калцият от съдовете, с апарати за ренална денервация, чрез които извършваме интервенционално лечение на артериална хипертония.

Освен това прилагаме интервенционално лечение на белодробния тромбемболизъм с локална фибринолиза, фрагментация и тромбаспирация. От лятото на тази година започнахме да правим и интервенции при остър исхемичен инсулт с тромбаспирация и отстраняване на запушването на съдовете в острата фаза на инсулта.

Годишно в клиниката се извършват около 900-1000 интервенционални процедури на сърцето, още толкова диагностични процедури, между 120 и 150 интервенционални процедури на съдовете на долните крайници, 30-40 интервенции на каротидни съдове и около 120-130 процедури по емболизация на неопластични заболявания, най-вече при бъбречни тумори.

– За да бъде разгърнат потенциалът на тази палитра от диагностични и терапевтични процедури, от изключително значение е човешкият фактор. Разкажете, моля, повече за вашия екип.

– Екипът на клиниката е съставен от около 25 лекари с изключително добра подготовка. Колегите във функционалното отделение, ръководено от д-р Зоя Кунева, извършват пълен обем неинвазивни изследвания на сърдечна и съдова система със стрес тестове. Инвазивният екип, ръководен от доц. Кирил Карамфилов, се състои от петима лицензирани оператори.

Мога да се похваля, че сме една от клиниките, които не изпитват никакви затруднения по отношение на лекарския състав. Изключително голям брой млади колеги искат да специализират при нас, но за съжаление физическият капацитет е ограничен. През тази година на конкурса за специализанти за едно място се бориха 17 души. За нас бе изключително трудно да подберем колегите, на които да дадем възможност да се квалифицират. В момента 8 колеги се подготвят в клиниката да вземат специалност.

Интервенционалната кардиология е може би по-привилегирована специалност по отношение на желаещите да практикуват. Интересното е обаче, че като цяло през последните една-две години се наблюдава известен отлив на желаещи да специализират. Може би специалността вече не е чак толкова атрактивна и не е чак толкова печеливша, колкото беше при големия бум в това направление преди 7-8 години. Профилът на болните е доста по-различен днес. Пациентите, които достигат до нас, са все по-болни. Интервенциите са по-трудни и по-тежки и изискват много по-добра подготовка на оператора. Това съответно силно повишава изискванията към подготовката на младите лекари.

– Какво отличава клиниката от останалите кардиологични звена?

– Моето изискване към всички специалисти, работещи в клиниката и имащи желание да работят при нас, е да знаят, че наред с клиничната работа им предстои и научна дейност.

Стриктно следим резултатите от извършеното лечение и задължително проследяваме нашите пациенти. Знаем какво се случва с тях след един месец, след шест месеца, след година, след две години, след пет години от проведеното лечение. Това ни носи две предимства. Първо, знаем какви са резултатите от терапевтичната дейност в краткосрочен и дългосрочен план – нещо, което в България все още не е практика. Второ, този анализ ни помага не само да коригираме работата, но ни дава още едно огромно предимство – осигурява ни изключително голям материал за научна работа, възможност за представяне и изява на най-големите кардиологични форуми в света. Мога отговорно да заявя, че нашите резултати са напълно съпоставими с постигнатото в едни от най-добрите клиники в Европа и в Северна Америка. Това мое твърдение е базирано на обективни данни. Резултатите от година на година стават все по-добри – отчитаме намаляване на вътреболничната, на едногодишната и на двегодишната смъртност. Наблюдаваме трайна тенденция към намаляване на рестенозите при пациенти с коронарна съдова болест, което е резултат от масовото приложение на последна генерация на най-добрите медикамент излъчващи стентове, които се произвеждат в света. Прилагаме комплексен цялостен подход към болния, а не се стремим само към решаване на даден локален проблем.

– Каква е Вашата визия за бъдещето на клиниката?

– Моите амбиции са много големи, но те трябва да се разглеждат само и единствено в рамката на възможностите на една българска държавна болница, та била тя и университетска, и на изключително ограничения финансов ресурс. Държа да подчертая, че клиниката е една от най-добре оборудваните в България, но тя по нищо не се различава от една общинска болница в Австрия или Германия например. Ето защо, когато говорим за амбиции, финансирането има огромно значение. Стремежът е да догонваме едно прилично европейско ниво в медицинското обслужване и лечение на болните, да постигаме съпоставими с развитите страни резултати от проведеното лечение. Защото пациентите изобщо не ги интересува колко добри сме. За тях е важно да се чувстват добре, да бъдат във физическа кондиция и да живеят живота, който искат, по начина, по който искат. За тях е важно, когато имат някакъв здравословен проблем и влязат в лечебно заведение, той да бъде решен и те да се върнат към нормален начин на живот. Ние се опитваме да постигнем именно това.

Разработваме планове за разширяване на дейността, но до каква степен те ще се реализират на този етап е трудно да се каже, защото сме силно зависими от финансирането на НЗОК. В България парите за наука не са особено много, грантовите програми са трудно достъпни и за съжаление невинаги човек може да се пребори за тях, тъй като там влияят всякакви фактори.

Ще отбележа още, че получаваме изключителна подкрепа от ръководството на Александровска болница, за да може клиниката да бъде една от най-модерните в страната и да отговаря напълно на статута си на университетска база. Надявам се и в бъдеще да разчитаме на тази подкрепа. Постигнали сме определено ниво в момента и вярвам, че ще го задържим, ще продължим пътя си с нови процедури, въпреки ограниченията, които непрекъснато ни се налагат.

– По време на специализация в Полша сте патентовал нов вид стент – т.нар. бифуркационен стент. Остава ли време днес за разработване на подобни иновации? Може ли и в български условия да се стигне до открития?

– Да отделиш време за научна работа е въпрос на лични ограничения и лишения. Много хора виждат успеха и резултатите, но не виждат какво стои зад тях – безсъние, по-малко време с близките хора.

И в момента, заедно с моя екип, работим по изключително амбициозен проект за създаване на нов метод. Проектът най-вероятно ще приключи до края на годината. Резултатите ще бъдат публикувани в едно от най-големите кардиологични списания в света. Направили сме и редица други открития, но не бием тъпана. Всеки, който се интересува от нашите постижения, може да влезе в PubMed или Google и да види какво правим и какви са резултатите. Защото именно в специализираната литература се разбира кой какво реално може, на какво ниво е.

За създаването на добра наука първото необходимо нещо е ум. Ако имаш ум, сила, воля и желание, средствата се намират и идват при теб. Съществува един интересен парадокс. По-лесно е да намерим пари за научни проекти чрез финансиране от чуждестранни програми, отколкото да въведем нови процедури, защото тогава финансирането зависи от нашата здравна каса.

– За финал…

– За финал мога да кажа само, че, за да станеш добър лекар, трябва много да учиш, много да четеш и много да мислиш. И да не се предоверяваш на авторитети…