Доц. Стойчо Стойчев: Българинът се е отдалечил от славянските и проруските черти, все повече се доближава до тексаския тип на поведение

Президентът Румен Радев се държи неадекватно, като демонстративно неглижира мерките срещу пандемията.

Единственият политически ефект от коронавируса в България е преизбирането на Корнелия Нинова за председател на БСП, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Василев

Доц. Стойчев, достатъчни ли са мерките, които правителството и извънредният щаб прилага срещу коронавирус?

– Приемането на мерки плавно и малко по малко е съобразено с българската народопсихология, защото ако те се случат наведнъж, ще срещне дори и съпротива, както и до неспазването дори на целия пакет. В България нямаме опит с управлението на подобни кризи, както и в доста страни по света. Прилага се т.нар. „саламена тактика“ – въвеждането на парчетата от мерки постепенно, защото в крайна сметка са важни за нашата безопасност. Заразата е агресивна, но мерките, които се прилагат у нас, са доказано ефективните. В условията на китайския режим например те могат да се въведат наведнъж, докато у нас се търси баланс, за да има по-голяма ефективност.

Опозицията плаши, че има риск в държавата ни без парламент да се стигне до диктатура. Има ли опасност от авторитарен режим, или по-скоро да приемем, че ни управлява „служебен кабинет“?

– Настоящата ситуация не може да се сравни със служебен кабинет, защото при него властта е еднолична и имаме правителство, което е назначено от президента. Т.е., той неформално управлява държавата. В момента имаме отчетност към цялото общество. В настоящата ситуация нямаме предизвикана криза, а пандемия, спиране на доставки и блокиран свят като цяло. Всичко това е безпрецедентно за нашия век, защото подобни неща не са се случвали от голямата война насам. Освен да си стои вкъщи и да гледа телевизионните канали, обществото няма кой знае какво да прави. Българският парламент не заседава по обективни причини – с цел опазването на човешкото здраве, а не защото на някого му се иска нарочно да суспендира Народното събрание. Внушаването, че у нас настъпва пълзяща диктатура, че извънредното положение се използва като крачка за узурпиране на властта е по-скоро екзотична интерпретация, отколкото политическа реалност. Като цяло, Бойко Борисов, откакто е в голямата политика през последните 10 години, а преди това и като кмет, и като главен секретар на МВР, е далеч от подобен тип авторитаризъм, в който го обвиняват. Той се проявява в Унгария, например, където Виктор Орбан управлява еднолично с укази. Основната отговорност е делегирана на ключови министри като Кирил Ананиев и Владислав Горанов, както и на кризисния щаб, в който влизат експерти, които, както виждаме, не са хора на премиера. Говорим за проф. Кантарджиев, проф. Кунчев и проф. Мутафчийски, които са утвърдени в професията си. Т.е., няма съмнение, че някой ги е сложил като параван, за да прикрива някакви тайни. Българското общество напоследък много се отдалечи от славянските и проруските черти на еднолична власт и повече се доближава до американския тексаски тип, където не се търпи власт над себе си. Като цяло всеки интерпретира правото и законите по свое усмотрение. Станали сме толкова свободолюбиви, че много трудно някой може, дори и през извънредно или военно положение да ни наложи забрани. Виждате, че и финансовите санкции от по 5 000 лв. за разходки не стряскат някои наши сънародници. Такъв тип настройка към властта няма как да допусне развитието на авторитаризъм или диктатура от миналия век.

Как си обяснявате поведението на опозицията и дори съмнението на Румен Гечев, че колегата му д-р Хасан Адемов не е болен от коронавирус и симулира, за да спъне работата на парламента?

– Работа на парламентарната опозиция е да отправя критики, съмнения и да търси пробойни. Вече е въпрос на личен избор доколко ще се стига до крайности и до лични нападки. Всеки сам знае до къде стига мярата му. Ако г-н Румен Гечев може на око да прави диагностика – кой е болен и кой не е, да го вземат в кризисния щаб и да направи профилактика на всеки гражданин. Друг въпрос е каква е отговорността на депутати, които са се почувствали дискомфортно, но ходят на работа и застрашават здравето на останалите си колеги. Народните представители могат да си позволят да не ходят на работа и да бъдат за пример на останалите. Виждаме неспазване на мерките на най-високо ниво – президентът, например, участва в срещи и конференции, на които охраната му ходи с маски, но не и той самият. Какво остава за самите нас, част от които също не спазват предписанията?

Защо Румен Радев прави тези демонстрации?

– Президентът се държи малко неадекватно и обикаля страната нагоре-надолу, при положение, че има призиви хората да си останат вкъщи. Ако погледнете в останалите европейски държави, никой от политиците, на които не му влиза в преките задължения да управлява в кризата, не се афишира. Държавният глава например ходи наскоро в Благоевград и като че ли, по-скоро неглижира мерките. Става въпрос на лична позиция, но в крайна сметка Румен Радев олицетворява цяла институция, която трябва да излъчва синхрон и монотонност със здравните власти. Тук не говорим да се спазват „прищевките“ на един или друг политик, а мерките на Световната здравна организация, които се прилагат в целия цивилизован свят. Аз не виждам защо в България трябва да се прави някаква специална съпротива срещу тях, след като видяхме какво се случи в свободолюбиви страни като Великобритания и САЩ? Там се въвеждат панически мерки, но се стигна до заразяването с Covid-19 дори на британския премиер Борис Джонсън и на принц Чарлз. Това са изключително остри примери, след които на някои политици наистина трябва да им светне червената лампа. Че е хубаво, когато става въпрос за епидемиологичен проблем, да се използва примерът на здравните власти, защото тук не става въпрос за предписания на Бойко Борисов или на ГЕРБ.

Какво ще се случи със страната ни след преминаването на кошмарния вирус, как ще се „излекуваме“ след грипа икономически и психически?

– Ще лъсне една изключително неприятна истина – че българската икономика е много крехка и се крепи на бизнеси, които в подобна ситуация не могат да изкарат и няколко седмици дори. Всичко се върти около бързо оборотните стоки и туризма, а останалите неща са свързани с тях. Фирмите подизпълнителки, свързани с автомобилната промишленост, са 13%, което не е особено голям дял от икономиката ни. По-голямата част са свързани с производството и със супермаркетите. След като за 2-3 седмици този бизнес лесно може да спре, показва, че нямаме жизнено способна икономика. Какъвто и растеж да се генерира, то той е в някакъв много общ план за Европа. В момента, в който имаме подобно изпитание, бизнесите приключват и се оказва, че нямаме резерви. Гръбнакът на икономиката ни е рехав. Проблем след тази криза ще има и ще бъде свързан с фалитите и със способността на много хора да си намерят работа. Дано това да доведе до преструктуриране, но лично не съм оптимист в тази посока, защото става въпрос до цялостна нагласа към мисленето за капитализма като форма на управление. Българинът не се държи като капиталист, а разходва голяма част от спечеленото не за реинвестиция и за развитие на бизнеса си, а за потребление на стоки и услуги. Докато не се промени ориенталската ни нагласа за правенето на бизнес, няма как да очакваме устойчивост във времена на криза или пък тя да има очистващ ефект. Става въпрос за културни и цивилизационни проблеми, които не засягат само нашата страна, а и тези държави от нашия регион като Гърция и Сърбия. На Балканите ще срещнем еднакви проблеми със справянето с кризата. България стои с една идея по-добре от останалите държави, защото от гледна точка на задлъжнялост сме стабилни. Тук отново трябва да припомним „блестящата“ политика на Румен Гечев по време на правителството на Жан Виденов. Тогава имаше такава девалвация на лева, че досега Българската народна банка води много стриктна политика по отношение на финансовата стабилност. В това отношение поне, ние не рискуваме да задлъжнеем свръх много. Ако този пакет от 10 млрд. лв. заем се използва, означава, че държавата в близък план от 5-6 години ще се въздържа от нови проекти. Вероятно ще има и стагнация, защото на практика парите, които държавата харчи, са живителната сила за бизнеса. Всичко това ще се мултиплицира и вероятно ще забави българското развитие с 15 години. Ако политиците ни днес се забавят с кандидатстването ни в „чакалнята“, то влизането ни в Еврозоната може да се отложи за доста по-дълъг период от време. Спадът на доходите и безработицата неминуемо ще се отразят върху лошите кредити, което ще постави България като не добра точка, особено пред банковия съюз, което автоматично ще означава, че няма да покриваме и формалните изисквания за влизане в Еврозоната. Ситуацията е изключително неприятна от икономическа гледна точка. Правителството по-скоро трябва да мисли как да намери две ниши, които да определи като приоритетни и в тях да се инвестират усилията, отколкото да се опитваме да спасяваме всичко поголовно в държавата. Отдавна сме спрели да говорим за дългосрочно стратегическо мислене. То беше свързано с влизането ни в НАТО и в Европейския съюз.

На последното парламентарно заседание депутатът от БСП Кристиан Вигенин поиска оставката на правителството. До какво ще доведе подобен екзотичен ход?

– Работата на парламентарната опозиция е да иска оставки и да критикува. В момента не е време за подобни ходове. В окото на кризата нито трябва да се правят избори, нито да се сменят правителства и кабинети. Сега ни трябват хора, които да вършат работа и най-малкото – административна и да управляват процеси, от които всички зависим. В извънредно положение няма резон да се иска оставка. Виждате в момента какво представлява животът ни – това е ген. Венцислав Мутафчийски и по-скоро левицата да се опитва не да му оказва натиск, защото това са реторика за пред хората. Тази криза предварително преизбра Корнелия Нинова за председател на БСП. Нито един от нейните конкуренти в партията, в условията на криза и на такива мерки, може да води адекватна кампания и да обяснява своите политики. На практика, единственият политически ефект от коронавируса в България е преизбирането на Корнелия Нинова за председател на БСП. На практика мерките приключиха кампанията в левицата.

Faktor.bg