В доклада на ЕК отново се повтарят едни и същи забележки – притесненията около състава на ВСС, звеното, отговорно за дисциплинарните производства, липсват и присъди за корупция по високите етажи на властта.
„Може би за пръв път толкова ясно е поставен акцент върху проблемите в медийния сектор. Липсват достатъчно гаранции за плурализма на информация и идеи, включително и конкретни препоръки, какво трябва да бъде направено, за да се преодолеят тези дефицити. Необходимо е да бъдат приети определени мерки, свързани с ефективно гарантиране на прозрачността върху медиите, с регулиране на рекламата, която може да бъде използвана като инструмент за цензура, с регулиране на публичното финансиране, с наличието на ефективни гаранции за това, че съдебни производства няма да бъдат използвани като средства, за да се запушва устата на журналисти, които имат активна роля за разкриване, доказване на съществени проблеми във функционирането на едни или други органи на българската държава в едни или други области на отношение“, коментира доцентът по европейско право Христо Христев в студиото на „Брюксел“ 1.
По думите му не толкова едногодишното кадруване на ВСС с изтекъл мандат е проблем, колкото подобни ситуации с други независими регулатори, които имат особена роля и отговорност за ефективното прилагане на европейското законодателство.
„Това говори, че Народното събрание, политическото представителство подценява значението на тези независими регулатори, като гаранти на ефективното прилагане на уредбата в ключови области на обществени отношения. Те неслучайно са изведени извън изпълнителната власт и се назначават по особен ред. Именно, за да се гарантира, че независимо от политическата конюнктура, ключови за съществуването от една страна на витална пазарна икономика, от друга страна, на правова държава, защита правата на гражданите, въпроси няма да бъдат функция на политическата конюнктура. Когато обаче вие системно процедирате да не излъчвате състава на тези регулатори, се изпразва от съдържание техният замисъл, функциите, за които те съществуват“, подчерта доц. Христев пред Bulgaria ON AIR.
По думите му ЕК и занапред ще осъществява контрол над зачитане на изискванията за върховенство на правото, дори и да отпадне мониторингът. Той коментира и решението на депутатите за референдума за еврото.
„Въпросите на присъединяването на България към единната парична единица на Европейския съюз са уредени с Договора за присъединяване на България към ЕС, а от друга страна, с определени разпоредби в Договора за функциониране на ЕС и към протокол в него. Ние имаме два договора. Тези договори достатъчно ясно уреждат въпроса за това по какъв ред и при какви условия България се присъединява към еврото. България, както всички останали страни от Централна и Източна Европа, които се присъединиха през 2004 и 2007, е задължена да се присъедини към еврото“, категоричен беше гостът.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…