Дочо Байрамов. Момчето от старозагорското с. Загорци, един от „новите художници“ от 1930-те години

На днешния ден през 1906 година е роден в с. Загорци, Старозагорско, Дочо Байрамов, живописец, чиито творчески търсения са свързани с градския пейзаж и красотата на природата.

Рисува и портрети, работи декоративна пластика. Учител в няколко града, включително и в Стара Загора, където се включва активно в обществения живот. Умира на 19 ноември 1969 в София.

Важна част от творческия живот на Дочо Байрамов е фактът, че през 1931 година участва в създаването на дружеството на „Новите Художници“. Неговият живот е кратък, но изиграва важна роля в българското изкуство.

Членове са предимно млади хора, повечето наскоро завършили образованието си. Стремят се към промяна на статуквото. Според тях изкуството трябва да бъде обвързано с действителността, с обикновените хора, с техните проблеми.

Едновременно с това да бъде подчинено на принципите на наймодерното в живописта, графиката и скулптурата.

Негови основатели са Иван Фунев, Васка Емануилова, Драган Лозенски, Мара Георгиева, Борис Иванов, Вера Лукова, Стоян Сотиров, Стоян Венев, Петър Младенов.

Наред с Дочо Байрамов в дружеството членуват Иван Ненов, Любен Димитров, Крум Дерменджиев, Николай Владов-Шмиргела, Борис Елисеев, Бенчо Обрешков, Кирил Цонев, Давид Перец, Димитър Драганов, Дочо Байрамов, Елиезер Алшех, Иван Антонов, Иван Пенков, Иван Петров, Веселин Стайков, Любомир Далчев, Мара Цончева, Александър Жендов, Александър Стаменов, Асен Василиев, Борис Ангелушев, Боян Петров, Бронка Гюрова, Валентин Веляотс, Васил Виденов, Елиезер Алшех, Мориц Бенционов, Соломон Бенун, Ценко Бояджиев, Марко Бехар, Васил Гачев, Цветан Михов, Вера Недкова, Марко Марков, Ненко Балкански, Пенчо Георгиев, Петър Бучавинов, Преслав Кършовски, Рафаел Михайлов, Тодор Мангов, Мара Йосифова и други.

Краткият живот на дружеството – до 1944г. се дължи на смяната на политическата система в България. Въпреки това те заемат важно място в историята и бележат 30-те години на минали век със своя интензивен творчески живот, като го обогатяват, повлияни от експресионизма, като част от модерните течения в Европа.

Целта на тази генерация художници е да постави нови задачи и проблеми за нашето изкуство, да достигне до нови и модерни изразни средства, които да отговарят на духа на времето, в което живеят.

За съжаление 40-те години тази линия се прекъсва и успява да продължи живота си през 80-те години във връзка с по емоционалните търсения на художници като Дойчин Русев.