До болка истински стих

ПРОВИНЦИЯ

Небръснати мъже. Жени по чехли,
отскочили за миг до магазина.
Живот без лабиринти и вълшебство.
Студени вечери. Протяжни зими.
Премръзнал влак. Дими зад хълма селото.
Тревясали пътеки между гробове,
но само тук усещам как от звездното
гърба ми мери мама… за пуловер.