До пролетта, отново, все по-близки приятели пак на хорото край шадраваните!

Всичко започна по Великден, на най-големия Християнски празник, подобаващо, възраждащо духа български, на центъра в Стара Загора.

Инициативата всяка неделя да се играе на мегдана под звуците на народна музика с кодовото наименование „Хорá за хóрата“ тръгна в много градове и села в цялата страна, българи и в чужбина затропаха кръщни хорá по площади в Англия, в Америка, в Канада…

Стара Загора се включи най-напред с хороигралците от клубовете за народни танци в града. Общината, в лицето на кмета Живко Тодоров, съдейства с охота, като осигури озвучаване в Градската градина и фонтаните там през неделя ставаха свидетели на буйни ритми и екзалтирани от танците наши съграждани. На 12 април 2015 година, когато всичко започна, клубовете единодушно взеха мъдрото решение да не играят с обозначителни екипи, а хорото да бъде общо, за всички старозагорци. Това си припомни Катя Господинова от „Чанове“, която прегърна идеята и заедно с Таня Александрова, хореографът на „Тракийци“, успешно я осъществиха.

Отначало имаше отделни кръгчета – кой каквото беше научил, търсеше своите, за да се хване при тях. Постепенно хорото ставаше все по-голямо, все повече граждани се улавяха ръка за ръка, заедно с малко повече можещите. Възрастни мъже и жени с бастуни завъртаха понякога куйрука на хорото. Запознанства, веселие и красиво избухване на българския фолклор зареждаше и случайните минувачи. Радващото е, че много млади момичета и момчета заприиждаха с присъщия им младежки жар и ентусиазъм.

Снощи, последната неделя на октомври, есенният сезон беше закрит. Иван Колев е младият мъж, на когото народната музика и танците са особено близки. Той организира озвучаването и участва наравно с всички на хорото. Към 19 часа съвсем се стъмни. След тракийски, шопски, македонски, странджански, родопски хора зазвучаха гласовете на Тоника и тяхната прекрасна песен „Здравей, как си приятелю“ и незабравимите текст и музика „Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю, махни с ръка и дай нататък – злото забрави“. Съвсем импулсивно всички се прегърнаха в кръг и така вечерта завърши с топлината на приятелското рамо, докоснало твоето… До пролетта, отново, все по-близки приятели, по-добри и обичащи неравноделните тактове на българските хорá!