До редакцията на в.“Септември“… Не убивайте красотата!

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 60, 1990 г.
НЕ УБИВАЙТЕ КРАСОТАТА
ДО РЕДАКЦИЯТА НА В. „СЕПТЕМВРИ”
Уважаема редакция,
С болка и носталгия искам да споделя за ликвидирането на кръжока по изобразително изкуство „Зографче” при ПДК – Стара Загора, в края на миналия месец. Кръжокът „Зографче” без създаден на 20 март 1977 година по инициатива на директора на ПДК (тогава на транспорта Иван Караиванов и художествения ръководител Пеньо Радев. След тринадесет години и три месеца той вече не съществува! Вероятно много родители и приятели на изобразителното изкуство ще се запитат: кои са причините?… А аз питам, ако ДФ ДДЖ не даде своята благословена дума за съществуването на кръжока, такава ли съдба на ликвидация трябва да имат тези шестдесет даровити деца? Няма ли да се намерят спонсори, институции, включително и Съвета за духовно развитие в града, които да подкрепят тези деца, донесли толкова слава на нашата Стара Загора?
Нено БОНЧЕВ
Това писмо не е единственият сигнал, който постъпи в редакцията. Обаждаха се и други хора, заинтересовани от съдбата на кръжока и децата, работещи в него. Но проблемът не е така лесно разрешим, както изглежда на пръв поглед.
Ще започна от това, че в началото на годината поетапно бе преустановена дейността на целия ПДК. Материалната база на всички състави и кръжоци, работещи в него, премина от собственост на Профсъюзите в разпореждане на ЖП секция – Стара Загора. Подобна смяна се извърши и в други градове на страната. Но… всичко спира дотук. Сега трябва да се чака. В нашия случай – решението на регионалното ръководство на ДФ БДЖ в Пловдив. То трябва да разпореди – ще има ли въобще Дом на културата на транспортните работници, и ако има – същата сградова база ли ще използува той. Ето най-болния въпрос за „Зографче” – помещенията на кръжока. Това са две ателиета и едно складче. В едното ателие рисуват децата, а другото използува ръководителят на кръжока Пеньо Радев, който освен ръководител, е и художник на филмовите реклами на кино „Н. Й. Вапцаров” – единственото функциониращо звено на бившия ПДК.
Също важна вещ за кръжока е пресата, наскоро закупена от ръководството на дома и струваща 400 лева, макар че дотогава децата са отпечатвали рисунките си на личната преса на своя ръководител, която е малка и не може да върши всичко, ако отново се наложи да я ползуват.
Преди да продължа, ще кажа няколко думи за самия кръжок „Зографче”, защото все пак е възможно някой да не е чувал за него. Това е един от най-добрите детски кръжоци по изобразително изкуство не само в града, но и в страната. Желаещите да се запишат в него са много повече от оставащите в кръжока. Наградите, получавани на различни конкурси и изложби, са стотици, затова ще изброя само някои от страните, в които на деца от „Зографче” са присъждани медали и награди. Това са: Япония, САЩ, Финландия, Белгия, Индия, СССР и, разбира се България. Единадесет златни, тридесет сребърни и тринадесет бронзови отличия кръжокът получи само на конкурса в Унгария. А преди две седмици е пристигнала покана от Япония за участие в поредната изложба на детски рисунки. „Аз ще изпратя работи на децата от името на „Зографче”, пък наесен ще видим”. – ми каза ръководителят Пеньо Радев. Усмивката му беше тъжна. Защото ако кръжокът наистина загине, това ще бъде най-болезнено за децата. Така мислят и художникът, и хората, които го познават, така мисля и аз. От месец март т.г. хонорарът на Пеньо Радев за малкия кръжок е спрян, от месец май – и за големия, но децата продължиха своята работа до края на учебната година. Трябва да благодарим и на центъра „Знаме на мира”, който отпусна на художника от месец май насам хонорар, за да има от какво да живее и да продължи работата с кръжока.
Може би някой ще каже – ами, защо не потърсят спонсор? И аз зададох този въпрос на Пеньо Радев, но се оказа, че той вече е опитвал, а желаещи няма. Просто действуващите в момента закони не поощряват подобна благотворителност и нашите бизнесмени не са склонни да дадат за нуждите на кръжока 3-4 000 лева. А повече не са нужни, при условие, че ще се ползуват досегашните помещения. Но ако кръжокът трябва да изпусне двете ателиета и да търси сграда под наем, неговото съществуване е просто небъдно. Защото дори и при въвеждане на месечна такса за децата (до 10 лева), парите няма да стигнат. Затова най-добрият вариант би бил: ДФ БДЖ да предостави използуването на сградата по усмотрение на ЖП секция – Стара Загора, където обещават да помогнат на „Зографче”; центърът „Знаме на мира”, ако съществува и догодина, да се смили и да отпусне хонорар на ръководителя; с таксите, събирани от децата, да се закупуват материали, пособия и други необходими неща (които навярно ще поскъпнат) и да се заплащат участията в конкурсите и творческите почивка на децата.
Така си представихме светлото бъдеще двамата с Пеньо Радев, говорейки си в ателието му сред последните изсъхващи графики на младите художници, които надали подозираха колко мрачни перспективи може да крие една свежа лятна утрин. Но думата ми е за друго – родители, приятели на изкуството, добри хора, ако милеете за „Зографче”, ако вярвате на Пеньо Радев, ако искате децата ви да се доближат до красивото, да се научат да го познават и да го правят, не пишете на нас, а пишете до БДЖ – Пловдив. Нека тези, които трябва да решат въпроса, знаят, че става дума не само за една сграда, а за човешки, детски съдби. За това, че децата имат нужда от този кръжок, от рисуването. Нека не убиваме красивото, преди то да се е родило.
Здравко ПОПОВ