До 2050 г. много градове няма да могат да бъдат домакини на Олимпиада

Олимпиадата в Париж беше открита с дъжд по време на парада, след това продължи по време на пълна жега и накрая завърши с една седмица приятно слънце.

Единствената сигурност за времето на летните олимпийски игри е, че наистина няма никаква сигурност.

Екстремните горещини са нарастваща заплаха за елитните спортисти, като случаите на топлинно изтощение и топлинен удар стават все по-чести, тъй като замърсяването с изкопаеми горива повишава температурите и нивата на влажност. Зрителите, особено онези, които летят от по-хладен климат, също са уязвими на екстремни горещини.

Повечето градове по света няма да могат да бъдат домакини на Игрите през лятото през следващите десетилетия, тъй като те надхвърлят прага на безопасна влажна топлина, според анализ на CNN на данни от CarbonPlan, организация с нестопанска цел, занимаваща се с климатични науки и анализи.

Голямата картина

Топлинният стрес може да се измери с нещо, наречено температура по мокър термометър – комбинация от топлина, влажност, скорост на вятъра, ъгъл на слънцето и облачна покривка. CarbonPlan установи, че до 2050 г. топлинният стрес в почти всички градове в източната част на САЩ ще надхвърли границата от 82,1 градуса по Фаренхайт, след която експертите препоръчват отмяна на спортни събития.

С други думи, провеждането на летните игри в тези градове би било огромен риск за здравето на спортистите.

Игрите, проведени през 1996 г. в Атланта, просто няма да бъдат възможни през 2050 г.

Голяма част от Източен Китай, включително Пекин и Шанхай, ще бъде доста над лимита, както и Хонконг и огромни части от Югоизточна Азия.

Предложенията за промяна на времето на летните олимпийски игри, така че да не съвпада с пиковите горещини, стават все по-шумни и това е правено и преди. Сидни, който е зноен през лятото, проведе Игрите през 2000 г. през септември и октомври по време на пролетта на Южното полукълбо. Бразилският Рио де Жанейро проведе Игрите през 2016 г. през август, когато средните зимни температури са около 20 градуса.

Градове в Северозападна Европа – като Лондон, Осло и Стокхолм – може да станат по-привлекателни за събитието, докато средиземноморските градове – включително Палермо в Сицилия и испанската Севиля – са предимно над прага. Градовете с висока надморска височина в Южна Америка също могат да станат по-привлекателни със затоплянето на глобалните температури.

Кандидати за игрите през 2036 г.

Следващите летни игри ще бъдат в Лос Анджелис, град, чиято температура е приятно умерена от прохладния Тихи океан. Игрите през 2032 г. са определени за Бризбейн в северния австралийски щат Куинсланд, град, който става толкова горещ през лятото, че ще проведе събитието през зимата в края на юли – идеално, като се има предвид, че тогава е лято за голяма част от света. Температурата през зимата в Бризбейн не пада много под 10 градуса.

Повече от 10 държави са изразили интерес към домакинството на летните олимпийски игри през 2036 г., според докладите, но само шест са направили офертите си публични или официални: Индия наддава за своя западен град Ахмедабад, а Индонезия за своята нова столица в процес на изграждане Нусантара. Катар наддава за Доха, докато Турция за Истанбул. Полша и Чили предлагат своите столици Варшава и Сантяго.

Почти всички от тях в даден момент ще нарушат границата на топлинния стрес, показват данните на CarbonPlan. Само Сантяго е под прага през цялата година, включително в най-горещата част на лятото. Ахмедабад и Доха биха били доста над лимита през летните месеци, но потенциално биха могли да се насочат към по-хладните си сезони.

„В голяма част от света най-лошите горещини през годината за съжаление съвпадат с обичайното провеждане на летните олимпийски игри“, казва Ориана Чегуидън, климатолог от CarbonPlan, пред CNN. „И жегата наистина може да представлява значителен риск в страните, кандидатстващи за Олимпийските игри през 2036 г.“

Тя каза, че ако тези места бъдат избрани, рисковете от топлина могат да бъдат намалени с някои прости мерки. „Например, планиращите биха могли да намалят рисковете от топлина, като започнат преди или след пика на лятото или като организират събития през нощта или рано сутрин, когато е по-хладно.“

Тя добави, че страните може да обмислят наддаване за градове с по-хладен климат, като тези на по-високи височини.

Те бяха домакини веднъж, но може да е за последно

Някои от градовете, които вече са били домакини на летните игри, ще бъдат далеч над безопасните температури до 2050 г.

Пекин, който беше домакин през 2008 г., щеше да бъде твърде горещ и влажен, с прогноза за топлинен стрес да надхвърли 32 градуса. Атина, Рим, Атланта, Токио и Сеул също биха били твърде горещи, както и Барселона.

Градовете в южното полукълбо, Сидни и Бризбейн в Австралия, както и Рио де Жанейро, всички технически попадат в твърде горещия списък, но все още могат да бъдат домакини в по-хладните си сезони.

Игрите в Токио 2020 — проведени през 2021 г., след като пандемията отложи игрите — бяха най-горещите в историята, като топлинният стрес надхвърли прага на безопасност до над 30 градуса. Около 1 на 100 спортисти са страдали от заболявания, свързани с горещината в Токио. Извънредно, нито един човек не е хоспитализиран, отчасти поради подготовката на Япония.

Тъй като стана ясно, че екстремните горещини ще ударят японската столица, гъсто застроен град от небостъргачи, които улавят градската топлина, организаторите преместиха маратона и други бегови събития в по-хладния, планински град Сапоро. Все пак беше твърде горещо и влажно и шестима бегачи и ходещи претърпяха топлинен удар от усилие, който се причинява от интензивна активност при екстремни горещини и може да доведе до органна недостатъчност и смърт.

Юри Хосокава, асистент професор по спортни науки в университета Васеда в Япония, ръководи плана за реагиране на топлина в Сапоро за събитието.

„Топлинен удар при физическо усилие, най-тежката форма на топлинно заболяване, когато това се случи, трябва да сме сигурни, че лицето ще бъде лекувано незабавно, в идеалния случай в рамките на 30 минути след колапса“, казва тя пред CNN. „А за да направим това, трябваше да създадем протокол, при който тези лица не се транспортират до болница, а всъщност се лекуват на място.“

Хосокава и нейните екипи лекуваха случаи на топлинен удар и топлинно изтощение, като потапяха хора в ледени бани, за да намалят телесната им температура. Някой, претърпял топлинен удар, не е в състояние да терморегулира – да понижи телесната си температура без външно охлаждане.

„Потапянето в студена вода или ледена баня е най-ефективният начин за бързо охлаждане на някого“, казва тя.

Хосокава е един от многото експерти, които призовават спортните общности в световен мащаб да променят начина, по който са планирани спортовете, но също така и да смекчат някои правила. Разрешаването на повече смени във футболен мач, за да се предпазят спортистите от опасно пренапрежение е прост пример.

„Обичам спорта и искам спортната култура да остане и искам децата ми също да спортуват, когато пораснат. Но ако искаме да направим това, трябва сериозно да помислим за промените в правилата и планирането“, обяснява тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …