От дълбока древност хората смятали вербената за свещена и магическа билка.
Християнска легенда разказва, че за първи път я открили на Голгота, в подножието на Кръста и я използвали, за да спрат кръвта от раните на Спасителя.
Наричали вербената „кръстна трева“, тъй като била обагрена с кръвта на разпнатия Христос. Затова се смятало, че човек не бива да я къса, без да се прекръсти. Събирането и използването й свързвали с изричане на тайни заклинания и специални ритуали.
[ad id=“225664″]
В средните векове смятали Verbena officinalis за универсално средство против всички болести. Използвали я знахари и магьосници. Наричали вербената сълзата на Изида, сълзата на Юнона, свещена билка, свързвали я с планетата Венера.
Името на вербената идва от лат. „verbum“ – дума. Според Плиний растението използвали при жертвоприношения и клетви.
Друидите почитали вербената, били сигурни, че тя изцелява всякакви болести, разпалва пламъка на любовта, сдобрява врагове, прогонва духове. От нея правели вълшебни и тайни напитки. Събирали я през пролетта, в безлунна нощ, когато Сириус влизал в съзвездието на Голямото куче, в първите минути на изгрева, когато Слънцето се показвало и росата още не се е вдигнала. Използвали железни чаши, стараейки се да не я докосват с ръце. Билката с толкова различни свойства дарявала радост, но можела да донесе болка, мъка, раздяла. Всичко зависело кой и за какво я събирал.
[ad id=“255238″]
Древните гърци и римляни също смятали вербената за свещено растение. Вербената била посветена на Марс и Венера, а венец от вербена символизирал брака и защитавал от уроки и заклинания, изчиствал домове и храмове.
И келтите използвали растението за магии и заклинания. В Иран смятали, че вербената изпълнява желания.
В Рим вербената била посветена на Диана, богинята покровителка на магьосници и вещици.
В средните векове смятали Verbena officinalis за универсално средство против всички болести. Използвали я знахари и магьосници.
В аюрведическата медицина се е използвала като контрацептив. Още в древността е била известна с успокояващия си ефект и със способността си да лекува ревматизъм. Също така се вярва, че тази билка стимулира кърмата. Към днешна дата се слави основно с укрепващото си действие при изтощение, както и при нервна и психическа умора и като диуретично средство при задържане на течности в организма. Използва се още при температура и простудни заболявания на горните дихателни пътища. Има противовъзпалително действие. Отразява се добре при лечението на ендокринни проблеми. Кашата от пресни листа от билката може да се използва като компрес върху рани- гарантира по-бързото им заздравяване. Ароматът на тази билка също има положително действие върху организма- действа ободряващо и прогонва стреса.
Прекрасна е за отглеждане на тераси и дворове, само трябва да внимавате да не я преполивате и да й осигурите достатъчно слънчева светлина.
Източник: margaritta.net
