Дремя на спирката на „Верея“ и чувам: Има време за едно търкане…

Снощи, малко преди 18 часа, дремя на спирката на „Верея“ и чакам тролея, за да се прибера вкъщи след работа. И понеже докато той дойде оставаха 5 минути, висях и ща не ща слушах какво си хортуват хората. Трябва да се изтърпи, няма къде да се скатая и да си почета от книжката.

По едно време гражданка от ромски произход надникна в говорещото табло с разписанието на автобусите и докладва на спътника си:

– Има още 24 минути.

Явно до идването на автобуса им.

[ad id=“225664″]

Мъжът каза:

– Има време за едно търкане.

ОППАААА – за какво иде реч? Замислих се сериозно и реших, че става дума за търкането на лотарийните билети.

За вас лъжа, за мен истина, ама ромката влезе в магазинчето на спирката, където освен ядки, безалкохолни напитки и цигари продават и такива билети. След малко се появи пред спътника си, носейки 2 билета за 10 лева – да търка човека, да не му е скучно, докато чака автобуса.

[ad id=“236993″]

А той взе, че ядосано ѝ се стросна:

– Ма що ги купи? Днеска не ми е на късмет!

Разказано от софиянката Теодора Ковачева, натурализирана старозагорка от n на брой години.