„Цените на стоките и услугите са или исторически данни, описващи минали събития, или предусещане за възможни бъдещи събития“
Лудвиг фон Мизес, „Човешкото действие“, 1940 г.
Децата, независимо от възрастта, се развеселяват и замислят, когато им разказвам вица, че „един камион возел дупки, една дупка изпаднала, той спрял да я вземе и сам паднал в дупката“.
Той много добре описва и положението, в което днес са изпаднали както правителството, така и народните представители, обсъждайки каква да бъде следващата стъпка на България по пътя към еврото.
За разлика от децата, те не се смеят, а търсят виновник за отложеното искане за членство в еврозоната, докато причините всъщност са много и не са от сега.
Предистория
Много правителства и законодателни мнозинства отлагаха приемането на възможните политики за покриване на условията за членство на страната в Еврозоната.
Първоначално отлагането произтича от невъзможността и дори безсмислието да бъдат провеждани такива политики.
Например инфлацията в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) и първите години на членство в него (2006-2009 г.) е между 8 и 10 процента. Причините са няколко. Най-важната е доверието към възможностите за развитие на страната. То отваря достъпа до чуждестранни инвестиции. Те са над 20% от БВП, като повече от 80 стотинки от всеки нов лев доход през 2007-2008 г. в икономиката е произведен от такива инвестиции.
В допълнение към инвестициите, принос към ръста на доходите има и въвеждането на равния данък от 10% за корпоративните (през 2007 г.) и личните доходи (от 2008 г.). Благодарение на тази реформа разполагаемият доход на гражданите през 2008 г. спрямо 2006 г. се увеличава с почти 20%, а богатството – т.е. стойността на всички активи в страната, разделено на броя на пълнолетните хора, се увеличава с 39.7%.
Вследствие на това заедно с доходите расте и търсенето на всички стоки и услуги, включително търсенето и цената на работна сила. Инвестициите, местни и чуждестранни, намаляват с 1.5-2% от БВП средно на година. Възнагражденията и разходите за работна сила нарастват по-бързо от производителността. Инфлацията се понижава през 2009 г. до под 3% на година и остава в тези на пръв поглед управляеми параметри до 2019 г.
Изпреварващият ръст на доходите е основна вътрешна причина за инфлацията. Външната, вероятно основна за периода причина, е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за ниски и понякога отрицателни лихви.
С изключение на подробностите за инвестициите и разполагаемите доходи, тези обстоятелства от 2006 до 2022 г. са обяснени в доклад на Калин Христов от май 2022 г. пред комисията по бюджет и финанси на парламента.
За да управляват инфлацията, правителствата на България още тогава би трябвало да оставят ръста на възнагражденията на естествени фактори, каквито са частните инвестициите и производителността на труда, а социалните помощи да се насочват само към онези домакинства, които не могат без тях. Това не се случва.
Оправдавайки се с пандемията и с някои по-скоро измислени обстоятелства, правителствата се насочват към създаване на държавни фирми като ВиК холдинг, бензиностанции и т.н., привилегироване на държавни поръчки и администрация, както и увеличаване на праговете за помощи и заплащане.
В края на юни 2018 г. България заявява намерение за присъединяване към еврозоната и през юли 2020 г. получава съгласие за това и напомняне какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени.
За какво не се говори
Когато България получава това напомняне заедно с Хърватия, София изпълнява по-добре от Загреб всички количествени предпоставки за въвеждане на еврото. Но някои особени изисквания са неудобни и не се обсъждат публично.
Например има политически коректна забележка по повод „небанковия финансов сектор“. След елементарен преглед на състоянието на този сектор се оказа, че коментарът е по повод три застрахователни дружества, които не изплащат обезщетения по т.нар. „Европейска Зелена карта“.
Най-големият нарушител е „Лев Инс“. Надзорните органи в продължение на години не предприемат мерки, за да ги принудят да спазват договорите и правилата. Двете други доброволно изчистват поведението си. Единственото логично обяснение, че „Лев Инс“ се ползва с протекции.
Инициативите за законово съобразяване с европейските изисквания са блокирани няколко пъти до 2023 г., когато вече са внесени от правителството на Продължаваме промяната и Демократична България и приети от парламента с подкрепата на ГЕРБ.
Друг важен ангажимент е държавата да продължи да „прилага всеобхватни реформи в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система.“
В основата на посочените проблеми са казуси като „Лев Инс“, „КТБ“ и други явни или неявни действия на прокуратурата, съда, надзорните и следствените органи.
Необходимостта от напредък в тази област се отстоява последователно само от една фракция в народното събрание след 2021 г. Той не може да бъде постигнат без голямо мнозинство народни представители.
Тъй като това не може да се случи, в центъра на дискусиите за пътя на България към еврозоната са преди всичко количествените критерии за членство – инфлация, бюджетен дефицит и държавен дълг.
Същината на сегашния дебат
Видимият повод за размяната на обвинения по повод въвеждането на еврото е въпросът дали правителството следва да поиска извънреден доклад по темата от ЕС и ЕЦБ.
Такова искане винаги може да бъде изпратено.
Проблемът е какъв ще бъде отговорът. Ако той е например, че България следва да изчака, докато стане ясно какви ще бъдат икономическите развития и напредъкът в областта на върховенството на правото, някой ще трябва да поеме отговорност за това.
Като описание на отминали събития, количествените критерии за членство към момента се изпълняват и в този смисъл председателят на бюджетната комисия Асен Василев е напълно прав. При проблеми с дефицита той смята за нормално да бъде поет нов дълг.
Правителството от своя страна трябва да състави бюджет за тази година и рамка за развитието на публичните финанси до 2028 г., които доказват перспектива за финансова стабилност.
Централно в това упражнение е правителствени разходи да бъдат покривани с данъчни приходи. Тенденцията в държавния дълг не следва да е към неконтролирано разрастване. Увеличаването на доходите на различни съсловия не трябва да създава очаквания за ръст на цените.
Относително балансиране може да се постигне с вдигане на данъците. Но тогава ще се наложи да се изчака, за да се види дали номиналното увеличение ще даде резултат. При всички случаи, ако повишението дава повече бюджетни приходи, потреблението и инвестициите ще намалеят.
Правителството и подкрепящите го партии, изглежда, нямат ясен план и желание да сторят което и да е от изброеното. Оттук прозилиза и обвинението към Продължаваме промяната – Демократична България, че те са заложили автоматично нарастване на правителствените разходи.
Всъщност дупките по пътя към еврото са разхвърляни преди появата на тази коалиция. През 2020 г. са отменени правила за стабилност на публичните финанси, прилагани от 2012 г. – 2% от БВП бюджетен дефицит, 40% от БВП държавни разходи и дълг, както и изискването дефицитите да са изключения с ясна перспектива за преодоляване. Става дума за цялостна смяна на философията на управление.
Наложителните ограничения, споменати в доклада на Калин Христов, не са приложени. Противоположната на тях бюджетна политика е гласувана с големи мнозинства в народното събрание. Напредъкът по посока на върховенството на правото е съмнителен.
Политическите партии, парламентът и правителството в момента много приличат на камиона от детската приказка. С предишната си, колективно приета политика те са създали рискове за благоденствието на страната, които в момента не могат да преодолеят.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
