В петък, събота и неделя живописното балканско селце отново ще събере хиляди гости, дошли да се влеят в пулса на този невероятен фестивал, провеждащ се под боровите сенките на Добромерица. За доброволния скок век и половина назад във времето се готвят малки и големи българи, защото отдавна цели фамилии избират точно това фолклорна събитие на август пред ред изкушаващи летни приключения.
Поредно лято в радиус 80 км от Жеравна не може да се намери свободно легло за нощувка по време на фестивала. Затова пък хотел „Звездоброец“ винаги ще ви приюти, шегуват се десетките нощували на палатка или просто увити в родопско одеяло под звездите по поляните на Добромерица в топлите августовски нощи. Звездното небе над това уникално кътче от родината ни наистина таи много нощна романтика, така непозната за жителите на големия шумен град.
Духът на фестивална Жеравна е наистина е заразителен. Очарованието на тесните й калдъръмени улички и старинните дървени къщи, потънали в зеленина и цветя, багрите и шевиците на пъстрите народни носии, които през трите фестивални дни са навсякъде около вас, ритмите на темпераментните български хора и парещото сърцето позабравено усещане за принадлежност към род и родина неусетно и сигурно пренасят в друго измерение. И никой, потопил се в магията му, не иска да си тръгва!
Освен многото приятелства, които задължително ще ви се случат тук, в Жеравна ви очакват и неизпитвани до момента патриотични емоции, а цветните спомени, които ще отнесете със себе си, гарантирано ще ви топлят до следващото лято. Трябва само да се разровите в бабините ракли, да изтупате от нафталина скътаните там старинни народни носии и да ги облечете, за да им дадете нов живот.
Програмата на юбилейното издание предлага концертна програма с участието на ансамбъл „Чинари“ и оркестъра на Ива Папазов в първата вечер, а 140-годишнината от героичната Шипченска епопея ще бъде почетена със специалния спектакъл „О, Шипка!“ Преди обед в съботния ден всички ще са сватбари, защото предстои старинна традиционна българска сватба с истински младоженци. Очакваният конкурс за автентични и стилизирани мъжки, женски и детски народни носии отново ще събере сериозна аудитория. 18 клуба и школи за разучаване на български народни танци ще представят автентични хора от своя роден край, а най-запалените танцьори имат възможност да се включат в надиграването с награди. Следват още народни борби, концерти на ансамбъл „Сливен“, певиците Албена Вескова и Росица Пейчева и ансамбъл „Етноритъм“, нестинарски игри и традиционната „Олелия” с нескончаеми хора около големия нощен огън, тази година с оркестър „Орфей“. Други четири прочути оркестъра от различни фолклорни области ще се редуват през трите дни да поддържат ритъма на настроението.
[ad id=“237001″]
За шесто поредно лято на фестивала ще присъства и атрактивният „Юнашки тиган” на майстор Ангел, който ще предлага на ценителите на добрата кухня вкусен юнашки кебап със специални подправки и три вида чорбички. Петдесетина сочни чевермета, старовремски мезета, пресни сирена и суджуци, топли погачи и симиди, салатка и боб яхния, почерпка с вино и люта ракия са само част от кулинарните изкушения, предлагани в дюкяните на чаршията.
Всеки желаещ да присъства на фестивалната територия задължително трябва да е облечен във фолклорна носия /автентична, сценична или стилизирана/. Мъжете може да са и с войводски или четнически облекла, както и в старинни военни униформи. Допускат се и облекла от самото начало на ХХ век, също и свещенически одежди. Разрешени са и фолклорни носии, традиционни за други народи и държави. Носията е задължителна за абсолютно всички, дори и за най-високопоставените гости и охраната им.
За посетители входът за фестивалната територия е с пропуск, чиято стойност е 25 лева общо за трите фестивални дни. За деца до 7 години входът е безплатен, а от 7 до 14 години е 10 лева. При влизането си всеки участник получава и брой от специалния „Фестивален вестник“.
Можете да станете част от уникалното тържество на народните традиции и родовата памет. Облечете носиите и прекрачете в най-българското време!
Ето и още някои изисквания на фестивалния правилник, отделящи ни за три дни от цивилизацията:
[ad id=“226585″]
Заснемането с камери, фотоапарати и мобилни телефони на територията на фестивала е абсолютно забранено през първите два дни. В границите на фестивала акредитирани професионални фотографи ще правят снимки на всички желаещи, като кадрите ще могат да получат по-късно безплатно по електронен път. Забранени са и разговорите по мобилни телефони. Провеждането им може да става единствено на определено място извън фестивалната територия. Абсолютно се забранява внасянето на всякакви изделия от пластмаса – бутилки, чаши, чинии, прибори, кутии, найлонови торбички, както и на термоси, салфетки и др. Не се допускат и съвременни дамски и мъжки чанти, куфари, раници, сакове, найлонови чантички, съвременна техника и прочие, както и употребата на съвременни одеяла и постелки. При входа и на чаршията ще се продават черги, завивки и битови торби. Под забрана е и носенето на слънчеви очила и ръчни часовници, съвременни шапки и кърпи. Разрешава се единствено използването на калпаци, бели кърпи и забрадки. Не се допускат домашни любимци, а също и детски колички
На пушачите се препоръчва да използват кибрит вместо запалки и по възможност цигарите да се носят в табакера или кожена калъфка. Вместо химикалка е добре да се ползва молив. Желателно е носенето на собствени нож и пешкир.
Не се разрешава и внасянето на напитки, храна и продукти на територията на фестивала. На чаршията ще се продават достатъчно вкусни ястия, мезета, вино и ракия, лакомства, кафе.
Строга охрана има право да отнема пропуска на нарушителите на правилника.
Тази година той ще се проведе под патронажа на Министерството на културата и със съдействието на Министерството на туризма. Сред официалните гости на „Жеравна 2017“ са вицепремиерът Валери Симеонов, министрите Боил Банов и Николина Ангелкова, Цветан Цветанов и Десислава Танева, проф. Николай Вълканов, писателят Антон Дончев и филантропът д-р Милен Врабевски, Миналата година „Жеравна 2016“ бе посетена от близо 20 000 души, които отнесоха незабравими спомени от днешната българска приказка.