[ad id=“225664″]
Достатъчно е недвижимият имот по предназначение да може да се използва като жилище. За ползване на горепосоченото данъчно облекчение не е необходимо имотът фактически да се ползва като жилище, т.е. не е необходимо имотът да се ползва въобще от собственика му било лично, било чрез трети лица. Достатъчно е юридическият му статут да го определя като жилищен имот.
Само за пълнота ще посочим, че когато е продаден първо един жилищен недвижим имот през съответната данъчна година, когато същият е получен от продавача по наследство или по завет, доходите от продажбата са освободени на друго основание – на основание т. 26 от ал. 1 на чл. 13 ЗДДФЛ. В този смисъл продажбата на наследения, респективно на завещания имот, няма да се брои като продажба на един жилищен недвижим имот по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. “а” ЗДДФЛ и собственикът може да реализира още една продажба на недвижим жилищен имот, доходите от която няма да подлежат на данъчно облагане.
[ad id=“263680″]
Следва да се прави разграничение между анализираната разпоредба и тази на ал. 2 на чл. 13. Вярно е, че не се смята за доход полученото недвижимо имущество по наследство, завет и дарение, но доходите от продажбата на това имущество са освободени от облагане с данък само за полученото по наследство и по завет, но не и от продажбата на подареното такова.
Не се облагат и доходите, придобити през календарната година от продажба на не повече от два недвижими имота, ако между датата на покупката и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години. Доходите от продажба на селскостопански и горски имоти са освободени от облагане, независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата им са изминали повече от 5 години.
[ad id=“236999″]
Във всички останали случаи доходите Ви от продажбата на недвижим имот се облагат
с данък. Основата за облагане се изчислява, като положителната разлика между продажната и покупната цена на имота се намали с 10% разходи, тоест на облагане подлежи доходът, формиран в случаите, в които имотът е продаден по-скъпо, отколкото е купен.
Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 ЗДДФЛ). Цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ и в общия случай това е документално доказаната цена на придобиване на имуществото.
В този случай продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и да внесе данъка не по-късно от 30 април на годината, следваща годината, през която е извършена продажбата. В същия срок продавачът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация и когато продажната цена е равна или по-малка от цената на придобиване на недвижимия имот.
В случай че продадените права са съпружеска имуществена общност, напълно възможно е за единия от съпрузите продажбата да е на трети и следващ имот, а за другия да е продажба на първи или втори такъв, с оглед на възможността всеки един от тях да е извършил разпоредителна сделка със свое лично имущество.
Това следва да се съобрази при подаване на данъчни декларации от двамата съпрузи, тъй като с оглед на изпълнението на чл. 50, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ всеки от съпрузите е задължен да подаде годишна данъчна декларация за съответната част от облагаемия доход.
Атентаторите често се възприемат като сенчести фигури в историята, но зад техните действия стоят сложни…
Киселото зеле е не само важна част от традиционната българска кухня, но и продукт с…
Сарми – едно от най-любимите ястия в българската кухня, което носи със себе си традиции,…