Днес, една приятелка ме настъпи без да иска, споделяйки статия с неин коментар, от която стана ясно, че един от участниците в „The Voice“ France е с български произход. Съгласен съм напълно с нейният коментар, че всъщност е французин, доколкото биологичният му произход няма значение.
[ad id=“265508″]
Така се случи, че гледах първото му представяне сигурно стотина пъти и все още го гледам!
Уникален талант! Невероятен!
Осиновен от французи от дом в България, роден незрящ и зарязан след раждането.
Е, ако не бяха франсетата и ако оцелеше изобщо, което у нас е винаги е на кантар щеше да е известен, като „мръсен циганин“ в подлеза на гарата или нещо подобно……
Зарязвам това, щото каквото и да напиша повече ще бъде в раздела XXX при това не в добрият смисъл на думата.
Ще ви разкажа нещо друго.
След едно от поредните ТВ участия в които, борейки се за равни права на българските граждани, покрай многото обичайни псувни, които получих ми звънна мъжки глас, безкрайно учтив с онази старовремска, провинциална интелигентност, която все по-рядко се среща и каза, че иска да ми благодари за това което правя, защитавайки правата на всички без оглед произход, цвят, раса, сексуални и прочие особености.
Шашна, ме честно!
[ad id=“265513″]
Каза, че е от средно малък град от интелигентно семейство и след, като превалили средната възраст със съпругата му решили да си осиновят дете.
Направи ли го.
Тук ще отворя една скоба, представете си какво им коства в малкия град да осиновиш дете, a ако е от малцинствата?
Не попитах за подробности, не ми влиза в работа, но човекът каза, че детето е прекрасно, пълен отличник, говори два езика, пее, танцува………
След което се разплака по телефона…….
Предполагам, след горното разбирате, защо не се свеня да казвам, че ако патреотите и прочие паплач са българщината, то предпочитам да съм марсианец!
п.с. Принципно не споделям подобни преживявания, но това е един от случите в които знам, че всичко си струва
Източник: Адвокат Николай Хаджигенов
