Има готовност, ако се налага, да бъде актуализиран и държавният бюджет в тази област“, обясни социалната министърка.
Предложените мерките на БСП не са от полза на хората с ниски доходи, защото отлагането на плащането на сметки само ще утежни положението им след време, коментира още Сачева.
Синдикатите обаче поискаха тези 60% от заплатата да не се изплащат на работодателите, а директно да се превеждат по сметките на служителите. „Нерядко работодатели удържат дори осигурителни вноски от възнаграждението на работници и не ги превеждат в осигурителната система. Когато дейността на бизнеса е ограничена и в общия случай предприятията няма да разполагат с ликвидни средства, работодателите ще бъдат още по-изкушени да използват финансовите средства от Агенцията по заетостта за съвсем различни цели. Съществува огромен риск тези средства изобщо да не стигат до работниците“, пишат в становище от КТ“Подкрепа“.
Работодателите са съгласни с възможността за едностранно установяване на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без съгласието на работниците и служителите, което е разписано в закона за извънредното положение. Подкрепят и предоставяне на платен или неплатен отпуск и без съгласието на работника или служителя за периода на въведеното извънредно положение, както и едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време.
Според тях обаче е регламентиран различен режим за изплащане на обезщетения и възнаграждения.
„При преустановяване на дейността със заповед на държавен орган -работникът или служителят има право на 50% от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата“, пише в един текст.
Докато в друг текст от закона за извънредното положение е записано, че когато дейността се преустановява по инициатива на работодателя: „за времето на преустановяване на работа работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение“.
„Подобен подход не следва да бъде подкрепян, защото независимо по чия инициатива е преустановена дейността в периода на извънредното положение, последствията както за работодателя, така и за неговите работници и служители ще бъде един и същ – прогресивно намаляване на възможностите за заплащане на възнаграждения и обезщетения. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е задължен за част от работниците да заплаща обезщетение, а за друга част – пълен размер на трудовите възнаграждения“, пишат в свое становище от Българската стопанска камара.
Според тях изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели, с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители.
Считаме че тези мерки задължително следва да се разглеждат, заедно с мерките, оповестени от министъра на финансите, за поемане на 60 на сто от брутните трудови възнаграждения от страна на държавата, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да отговарят, за да кандидатстват за тази помощ, както и с другите мерки, насочени към бизнеса, с директен ефект върху запазването на работните места, настояват работодателите.
Предлагат следните редакции:
По т. 5 на пар. 4 за създаване на нов чл. 218 а на КТ: След изречение второ се добавя се ново изречение със следното съдържание: „Държавата възстановява на работодателя 50 на сто от изплатените обезщетения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите.“
По т. 6 на пар. 4 за създаване на нов чл. 267а: Добавя се ново изречение, със следния текст: „Държавата възстановява на работодателя 60 на сто от изплатените възнаграждения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите“.
Източник: „24 часа“
