За най-важното и характерно по повод полипите в дебелото черво разговаряме с гастроентеролога д-р Камен Данов – специалист по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия, абдоминална ехография. Преподавател в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на Медицински университет – София.
[ad id=“255238″]
– Д-р Данов, да започнем с причините за възникване на полипи в дебелото черво. Какви са те?
– Те са два типа: от една страна – генетични. Има заболяване, при което хората имат генетичен дефект, заради който още в много ранна възраст масово се появяват полипи. Много полипи, които не могат да се отстранят ендоскопски. Състоянието става изключително тежко, затова се предприема профилактично премахване на част от дебелото черво. Животоспасяваща процедура, само и само да могат тези хора да продължат да живеят.
Докато при втората група причини пак има някакви генетични предиспозиции, които обаче са многофакторни. Т.е. не може със сигурност да се каже какъв точно е механизмът на този процес. Тези хора обаче много по-лесно правят възможното така, че да получат полипи. Какво имам предвид. На първо място начина на хранене.
Доказано е, че прекомерната употреба на месо и месни продукти, особено мазни, пържени, препечени, опушени и въобще този тип хранене се посочва като механизъм за възникването на по-голямата част от туморите в гастроинтестиналния тракт.
Злокачествените заболявания, хроничният запек са свързани с неправилното хранене. Имайте предвид, че повечето от тези храни влизат в контакт със стомашния сок и съдържат типични амини. Те се получават именно от препържени и препечени мазни продукти на скари, на тиган и т.н. Получава се химична реакция и продуктите от нея са токсични. В такъв тип хранене липсват фибри и количеството растителна храна е малко. Знаете ли, че в старите рецептурници, по които навремето се е готвело в заведенията за обществено хранене, винаги са присъствали някакви варива поне един-два пъти в седмицата. Винаги е имало салата с повече
фибри, включително бобени салати. И един ден задължително рибни продукти,
за да си почине организмът от тежката храна през останалите дни. Нещо, което днес го има като литература, но не се спазва. Вече не са останали тези столове, а именно там се създават навици и впоследствие този тип хранене продължава и по-нататък в живота. Но така или иначе не се спазва вече. Аз като питам моите пациенти, те масово ми отговарят, че се хранят с месо всеки ден. Месото е полезно, но не трябва всеки ден човек да яде пържоли на скара или пържено месо. Това е ужасяващо за храносмилателния тракт. Така че това са двете групи причини – едните сами си ги причиняваме с начина на живот. Другите са при хората с генетични дефекти. А при тяхното състояние каквото и да се направи, само с режим не може да се постигне някакъв резултат. Затова се стига до премахване на част от червото с цел да се предотврати появяването на полипи.
[ad id=“255238″]
– Това, което посочихте като причини, предполага каква трябва да е профилактиката. Искам обаче да ви попитам как се проявяват полипите?
– Проявите за съжаление са малки. Те остават скрити в тази фаза, в която много лесно можем да ги премахнем, да ги изрежем ендоскопски. Напълно безболезнено, дори и да е без упойка, пациентът не усеща какво се случва и как става самото изрязване на полипа. Много трудно се работи ендоскопски обаче, когато полипите станат големи, когато започне подуване на червата, изхождане на жилки кръв. Когато възниква усещане от нужда да се отиде до тоалетната, без да има причина за това. Затова често пъти при големи полипи се прибягва до отворена операция. Искам да изтъкна нещо важно. Когато пациентът има генетично предразположение по права линия – установен полип или опериран рак на дебелото черво на майка, баща, чичо, леля, братя, сестри, той трябва задължително да се подложи на профилактична колоноскопия. Но това трябва да се случи 10 години по-рано от възрастта, на която неговият роднина е заболял от същото. Например откриват на майка ви образувание на дебелото черво на 50-годишна възраст, вие трябва да се подложите на тази процедура, когато сте още на 40. И ако се открият полипи, те трябва да се премахнат. Сега вече
има много добра апаратура, медицината изключително напредна в това отношение.
Всичко, което го има по света като медицинска техника, го има и при нас, в България. Така че по време на колоноскопията този полип се премахва и както споменах, пациентът нищо не разбира.
– Д-р Данов, хората сякаш невинаги се решават на колоноскопия, някои от тях се интересуват дали може с лекарства да изчезне полипът?
– Не, не може с лекарства. Ако обаче човек си смени рязко начина на живот, той може да спре развитието. Но след като вече са се появили полипи, може да закъснее развитието им до известна степен и толкова. Знае се например, че за 10 години един голям полип става рак на дебелото черво. Каквото и да прави човек. Така че колоноскопията е задължителна. Тя може да е противопоказна само ако пациентът страда от някакви много тежки кардиологични сърдечни заболявания. Съжалявам, че ще го кажа, но на такъв болен едва ли полипът му ще е проблем при състоянието, в което е изпаднал. Средната продължителност на живота при толкова тежко болни хора е по-малка от 10 години, просто не се знае дали ще оцелее от основното си заболяване. При всички други хора обаче няма проблем да се извърши спасителната колоноскопия. Има, разбира се, случаи на сраствания на червата, коремни операции, при които е много трудно да се направи процедурата. Затова тогава се прави само с упойка.
– Нека още веднъж обясним на всички в какво се изразява колоноскопията, за да насърчим страдащите, а не да се плашат и да отлагат?
– Колоноскопията е изследване с изключително ниски рискове. Тя по-скоро е манипулация, защото може да е и терапевтична. Вижте, ако полипът не се премахне, когато се установи при колоноскопията, следващият момент е да се премахне под формата на рак с отворена операция и срязване на корема. Т.е. човек трябва да прецени кое предпочита: дали да направи една колоноскопия за 15-20 минути и да приключи този проблем.
Простоще полежи ден-два в болницата
Другият вариант е след някоя година да е принуден да се подложи на обемна коремна операция, при която да се премахне част от червото. Все пак всякакво намаляване дължината на този орган намалява и неговата функция. Неслучайно природата ни е създала по този начин. След като този орган е с определена дължина и структура, значи е необходим. Е, ако вече няма накъде, изрязваме част от него, естествено. Но след като съществува прекрасна възможност да се направи профилактика и да се избяга от тежката операция, ще е безумие да се отлага. А след операцията такъв пациент доживот е на диета. Но когато човек знае и зорлем иска да не си помогне сам на себе си, това е неразбираемо.
– Доколкото знам, не във всяка болница може да се извършва колоноскопия – нали така?
– За съжаление има места, където колегите нямат възможност за такава процедура по една или друга причина. И това касае не само провинцията. Причината най-вече е в липсата на достатъчно средства за поддържане на добра апаратура. Специалистът вижда полипа, но не разполага с нужния брой инструменти за неговото премахване. Тогава съответно може да изпрати пациента за втора колоноскопия на място, където това ще се случи по правилата. Знаете, в пазарна икономика сме и това е оправдано, болниците са търговски дружества. Няма съмнение, че като цяло е много по-щадящо полипът да бъде премахнат по този начин, отколкото чрез операция. Съвременната медицина разполага с толкова много средства и всичко има вече в България. И още нещо. Дори консумативите, които не се поемат от Здравната каса и пациентът трябва да си ги купи, не са по-скъпи от 100-200 лв. В нашата област тези консумативи не са толкова скъпи и са по силите на хората, които се нуждаят от колоноскопия за премахване на полипите. Освен това не е задължително да ходят чак до София, могат да си изберат близкия областен град например, където има всичко необходимо.
Има 5 града с 5 големи болници, където има всичко.
Така че ако не стане в близката болница, качва се на автобуса и отива в областния град на 50-60 км, не непременно в София.
– Какво ще кажете на тези, които опитват да се лекуват с билки по всякакви народни рецепти? Не е тайна, че доста болни опитват самолечение. Не бива да ги насърчаваме нали?
– Не, не бива да ги насърчаваме. Дори точно обратното, длъжни сме да ги информираме какви са рисковете. Нещо много интересно се случва, ще ви кажа как шарлатаните лъжат хората: вземат няколко вида билки с високо съдържание на мастни киселини и правят запарки, да кажем, с олио и оцет. Или по-актуалното – с изстискан цял лимон и зехтин плюс някакви билки. И знаете ли какво се получава? При концентрираната солна киселина в стомаха от зехтина като мазнина и съответно лимонената киселина се получава процес на осапуняване.
– Какво ще рече това?
– Точно каквото казах – получават се парченца сапун. Ето така ги лекуват шарлатаните, като им казват: след като се изходите, ще видите как всичко мръсно и излишно ще излезе – камъни от жлъчката, полипи от червата, от стомаха, токсини и прочее. Дори според тяхното “лечение” така се изкарвали и камъни от бъбрека – как да стане това, не знам, няма как откъм червото да излезе камък от бъбрека.
И хората го изпълняват, промиват си изпражненията и като видят бели кръгли овални топчета в изпражненията, си казват: вярно бе, вижте, изкарал съм камък от жлъчката, друг говори, че полипите му се махнали, трети – токсините и т.н…
А всъщност това е процес на осапуняване, това са едни твърди парчета, които се търкалят там. Масово се прави това и не знам защо най-много залагат на зехтин с лимон и някаква билка. Все едно както бабите на село варят сапун – същата реакция. Просто абсурдно. А този заблуден човек колкото пъти прави това “лечение”, винаги ще изкарва “камъни”, т.е. сапунени парчета…
Яна БОЯДЖИЕВА
