Д-р Мариус Кирков, кандидат за общински съветник на “БСП за България”: “Лекари му трябват на Общинския съвет. Има какво да се лекува”

Д-р Мариус Кирков е неврохирург. Потомствен медик. Баща му е лицево-челюстен хирург, майка му – първата жена – неврохирург у нас.

На 63 години. Работил е в УМБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович”, работил е и в ЮАР. От два месеца е пенсионер. Семеен – съпругата му е невролог. Имат двама сина, които живеят и работят в САЩ. Големият – към Държавния департамент, малкият – в сферата на хранително-вкусовата индустрия – каквато е специалността от висшето му образование в България.
Има 3-ма внука.
– Д-р Кирков, какво бихте искали да излекувате в Общински съвет, Стара Загора, ако бъдете избран?
– Много неща за лекуване има и винаги ще има във всяка форма на упражняване на власт на което и да е ниво. А лекари в Общинския съвет на Стара Загора в последните 2 мандата липсват – май само един имаше. И това не е добре (смее се). Защото присъствието на лекари в местната власт е важно – те са организирани, бързо вземат решения, отговорно действат, при това без да се влияят базово от политическите си пристрастия. Медицината изисква способност да поемаш отговорност и прагматичност в работата без да позволяваш емоциите да надделяват и да пречат. Вече съм бил общински съветник в мандат на д-р Евгений Желев като кмет. Бяхме много лекари тогава и наистина лесно се работеше.
Избиран съм и втори път, но прекратих участието си още след първата година, защото започна процеса на сливане на тогавашната Окръжна болница с Университетската болница (2013 г.) – като член на Съвета на директорите на новото болнично заведение, не можех да съвместявам и двете функции.
– Сферата на здравеопазването ли ще бъде акцентът на работата Ви като общински съветник?
– Естествено. На УМБАЛ Общината няма как съществено да помага, защото дяловото й участие е символично. Собствеността е на държавата, а и нашата болница май остана единствената, която все още е АД. Но има четири общински диспансера, които трябва да бъдат опазени като такива и развивани.
– Каква е визията Ви за тях?
– На първо място диспансерите в никакъв случай не трябва да влизат към отделенията, каквато идея имаше по едно време. Тяхната работа е свързана с лечение на тежки, опасни, социалнозначими заболявания, а пациенти на два от диспансерите са основно хора от уязвимите групи. Отделенията няма как ефикасно да поемат поток от туберкулозно болни, болни от СПИН, наркозависими и т.н., а ако тези хора останат на улицата, ще бъдат опасни за всички останали граждани. Радвам се, че за тази позиция на БСП има чуваемост и разбиране и досега.
Радвам се и че с консенсус се работи по това бившата сграда на АГ да се превърне в съвременен медицински център с добри условия и апаратура. Бих работил с всички сили, това да се случи по най-добрия за колегите и пациентите начин.
– Слушайки Ви, имам впечатлението, че сте отборен играч и търсите консенсус, включително с опоненти, за да постигнете целите си?
– Разбира се, пък и какво значи опоненти в местната власт – нали всички живеем в тази община, тук са приятелите и близките ни, деца, внуци… Да, идеите за решаване на проблемите може да са различни, но умните хора би трябвало да могат да изберат най-рационалните. Истината е, че ми харесва това, че в Стара Загора Общинският съвет винаги е работил без крайности и скандали. Бих искал гражданите и този път да изберат работещи личности, а не търсещи популярност, примерно. Харесва ми и кампанията в Стара Загора – коректна, кампания в която се поставят задачи и се обсъждат начините за решението им, за да се стигне до най-добрите.
– Какво не ви харесва в Стара Загора?
– Не ми харесва това, че всъщност не сме особено коректни с малцинствата, а не само можем, а е и нужно. За всички граждани ще е по-добре, всички в тази община да сме работещи, да образоваме и развиваме децата, да осигуряваме качествена работна ръка, без която инвеститори няма да дойдат. Имам идеи как това може да стане.
Не ми харесва и това, че общинските жилища са малко и стари. Нужен е друг подход и мисля, че пак може да има и политически, и обществен консенсус как това да се промени. Освен по-добър стандарт и живот за млади семейства, една нова общинска жилищна политика може да е и аргумент за привличане на млади специалисти в различни сфери от цялата страна. Това е нужно на Стара Загора.