Д-р Радин Цонев: Всеки втори с тумор на дебелото черво умира

Всяка година над 3000 българи се диагностицират с колоректален карцином. Болестта е третата по честота и втората по смъртност от видовете рак у нас. По света за същото време се разболяват над 1 000 000 души. Добрата новина е, че болестта е лечима в 90% от случаите.

“За съжаление всеки втори с диагноза рак на дебелото черво умира. Профилактиката в България е фатално изостанала. Проблемът у нас си остава недостатъчната профилактика въобще на раковите заболявания. Данните сочат, че много рядко се установява рак в първи стадий, а преобладават случаите на втори, трети и четвърти. В повечето случаи колоректалният карцином протича без симптоми, а когато започнат кръвоизливи, колити, отпадналост, повръщане, заболяването вече е в напреднал стадий. Единственият изход е да накараме хората да мислят за опасността и възможните рискове”, коментира д-р Радин Цонев, началник отделение “Гастроентерология” в болница “Токуда“, ръководител на Центъра по хепатология, един от водещите в страната за лечение на хроничните вирусни хепатити.

– Д-р Цонев, можем ли да се спасим от рака на дебелото черво?
– Това, което можем да направим сами, ако сме между 50- и 65-годишна възраст, е да се подложим на изследване. Засега е доказано и се знае със сигурност, че рисковите фактори за рака на дебелото черво са нездравословният начин на живот и много по-рядко – 5 до 10 на сто – наследствеността.

Заплашени са основно хората, които водят заседнал начин на живот. Австралийско проучване е показало, че липсата на физическа активност за повече от десет години удвоява риска от този вид рак. Причината е в забавянето на перисталтиката и възможността на токсините за по-продължителен контакт със стените на червата. Затова си отделете 150 мин. за спорт или бързо ходене седмично, разпределени в 3-4 дни.

Затлъстяването, и то в коремната област, също е сериозен рисков фактор, който можем да овладеем сами или с помощта на специалист.

– Храненето ни какво трябва да бъде?
– Да се откажеш от вкусната хапка не е приятно за никого и винаги имаме оправдания, за да си угодим с повечко храна, която ни удовлетворява и запълва емоционалните ни фуги. Но наистина трябва да осъзнаем, че болестите влизат през устата.
Ограничете червените и преработените меса – суджуци, салами, кренвирши, бекон, пушени колбаси, до 1-2 пъти месечно, както и прекомерната консумация на животински мазнини. Купувайте птиче месо и прясна риба и ги консумирайте същия ден. Рибата съдържа витамин B6, който намалява риска от колоректален карцином, но при замразяване се губи 40% от него.

Добавете джинджифил и куркума в своите ястия. Ефектът от последната се усилва многократно, ако е съпроводена от черен пипер. Направете ястията си пикантни и свежи с лъжичка къри. Яжте пълнозърнест и ръжен хляб, белите филии оставете за празник.

– В каква възраст най-често се разболяваме от колоректален рак?
– Колоректалният карцином се открива при мъжете средно на 68 г., а при жените – на 66 г. Основният проблем е, че диагнозата се поставя много късно – едва когато заболяването вече е много напреднало и възможностите да се помогне на пациента не са много. Докато в САЩ умират една трета от болните с колоректален карцином, в Европа диагнозата се оказва фатална за половината пациенти. При мъжете той е на второ място по честота след рака на белия дроб – засяга 14% от онкоболните. Подобни са данните и при жените – заема второто място след рака на гърдата, засяга 15,5% при жените.

– Как се лекува това заболяване?
– Засега основният и решаващ начин на лечение е хирургичният. При тумори на дебелото черво операцията по правило осигурява възстановяване на чревната проходимост, докато при отстраняване на тумори в областта на правото черво, особено в напреднали стадии, се налага извеждане на черво на коремната стена, т.нар. колостома. Добри резултати при лечението на колоректалния карцином се постигат и с прилагането на химио- и лъчетерапия.

– Има ли някаква профилактика, която сами можем да контролираме?
– Що се отнася до профилактиката, като начало е добре да се премахне въздействието върху организма на т.нар. външни фактори, водещи до развитието на злокачественото заболяване. Това е задача на първичната профилактика. Тя включва отстраняване от храната на известни канцерогенни фактори, ограничаване консумацията на храни, приготвени в микровълнови печки, многократно ползване на мазнини във фритюрници, продължително престояване на храни във фризери. Приемането на пресни меса, плодове и зеленчуци, както и на достатъчни по количество и вид витамини нормализират чревното съдържимо и предпазват от развитието на злокачествен процес.

– Д-р Цонев, каква е заболеваемостта от хепатит В и С в България?
– 380 млн. души в света страдат от хепатит В, 180 млн. са диагностицирани с хепатит С. В България става въпрос за 5.5% от населението, или 350 хил. души са се докоснали до инфекцията. От тях 1500 ще развият цироза и 150 рак на черния дроб за година. При хепатит С говорим общо за между 1 и 3% от населението, но това е само върхът на айсберга, тъй като не са диагностицирани всички наркозависими
По отношение на някои малцинствени групи процентът на заразяване е по-висок. В ромската общност около 10% са с хепатит В. Едно проучване сред 350 роми се оказа, че 35 са с положителен резултат за хепатит В. Това е затворена общност, при която има хоризонтален и вертикален принцип на предаване на инфекцията.

Първият е вертикален от майка на дете още при раждането, другият начин е чрез кръвопреливане, третият е хоризонтален – в самото домакинство чрез слюнка, домакински уреди, при полови контакти и инфекцията се предава не само на родителите, но и на братя и сестри в една фамилия. Става въпрос за затворени общности, с патриархален стил на поведение, съществуват и обредни ритуали като обрязването, при което също има риск от заразяване. Другите такива общности са затворниците и хомосексуалистите.

– Смятате ли, че диагностиката е на такова ниво, че болните да бъдат открити на по-ранен етап?
– Коварното и при двете заболявания е, че нямат клинична изява, т.е. пациентът е здрав, може да бъде всеки човек, който се движи в обществото, има своите социални контакти – ходи на работа, на зъболекар, прави любов и в един момент се оказва, че някъде се е заразил. Когато настъпи клинична изява, тогава винаги е късно, тогава пациентът вече е с цироза. 50% от населението е от женски пол и се правят изследвания още в първия триместър от бременността.

Люба МОМЧИЛОВА

блитц.бг