Еванджелиста Торичели и океанът от въздух

Въздухът около Земята се нарича „атмосфера” – от „атмос”, въздух, и „сфайра”, кълбо. Няма точна граница между въздушния слой и открития Космос, но се смята, че 90% от атмосферната маса е до около 16 км. височина. Въздухът се състои основно от кислород и азот, макар лек, има тегло и върху всеки човек – беден или богат, добър или лош, щастлив или нещастен – оказва налягане от 15 500 кг.

Не се занимавайте с фитнес – и без това вечно носим 15.5 тона на гръб. И не се чудете защо понякога ни е тежко на душата.

„Живеем на дъното на океан от въздух” – казва Еванджелиста Торичели, физик, математик и човек, който през ХVІІ век изобретява барометъра и разбива представата, че празно пространство не съществува.

Еванджелиста Торичели е роден през 1608 г. във Фаенца или в Рим. Подобна несигурност обгръща целия му живот. Например за годините между 1632 и 1641 липсват изобщо данни – къде е, какво прави, как живее.

Въпреки веселия си и открит характер, Торичели не се жени, но пък има осиновен син, на когото оставя част от ръкописите си. Откъде идва този син, как ученият решава сам да отглежда нечие дете и какво го подтиква към това? Не е ясно.

Знае се обаче, че баща му е тъкач, а семейството е бедно. Родителите забелязват, че детето е умно и го пращат във Фаенца, при чичо му Джакобо, бенедиктински монах. Той го издържа да учи математика и физика в местния йезуитски колеж, а после го праща в сегашния Римски университет „Сапиенца“.

Там наставник му е друг бенедиктински монах – Бенедето Кастели, професор по математика, студент на Галилей. По поръчка на папа Урбан VІІІ Кастели изследва природата на течащата вода и Торичели помага в експериментите.

Когато през 1632 г. излиза „Диалог върху двете научни системи”, Торичели пише писмо на Галилей, в което уточнява – „с радостта на човек, който най-усърдно изучи всичките геометрии, разгледа системата на Птолемей, на Тихо Брахе, Кеплер Лонгомонтанус, а накрая започна да се придържа към Коперник и стана Галилеянин по професия и по секта”.

За нас тези думи не значат много. Но тогава да се придържаш към възгледите на Коперник е забранено от църквата и се наказва. А ако оставим настрани витиеватия стил на времето, ще видим, че не става дума и за ласкателство. Първо, защото Торичели върви по собствен път и среща Галилей чак след десетина години, когато е в немилост, полусляп, на умиране. Второ – това младежко писмо е единствен случай в живота му, когато открито заявява привързаност към учението на Коперник.

После Торичели изчезва се появява пак през 1641 г., но в периода на неизвестност не къса с науката. Това е сигурно, защото веднага издава монография за траекторията на снарядите.

Тя е пълна с математически находки и се приема с интерес, макар че е погрешна. При изчисляване на траекториите той не взима предвид съпротивлението на въздуха и при реална стрелба снарядите падат не там, където трябва. Учителят му Кастели обаче праща книгата на Галилей, той я прочита и нещата се повтарят в обратен ред – сега Галилей пише на младия учен и го кани при себе си.

Торичели отклонява поканата, защото майка му е на смъртен одър. Приема я доста по-късно и изживява с великия Галилей последните три месеца от живота му като негов секретар.

Веднага след смъртта на Галилей херцогът на Флоренция кани Торичели за професор по математика в университета в Пиза и той приема. Там разрешава някои от най-актуалните математически проблеми – измисля как да намери площта на циклоида и гравитационния център на телата. Описва ги в „Опера геометрика” и вече всички го ценят като един от най-добрите геометри.

Торичели се интересува също от оптика и изобретява метод за производство на микроскопски лещи от стъкло, което се разтапя на лампа. Покрай това прави телескопи и микроскопи, както и някои гигантски лещи, гравирани с неговото име, които днес могат да се видят във Флоренция.

Главното откритие в живота на Торичели е барометърът, измислен заради практическа нужда.

Строителите на фонтани във Флоренция забелязват гадна черта на водата – тя отказва да се качи на повече от 34 фута височина, въпреки мнението на авторитета Аристотел, според който водата се издига от буталната помпа, защото природата не търпи празно пространство. Строителите молят Галилей за решение, но той се майтапи – изглежда на височина над 34 фута природата не се страхува от празното пространство и ги препраща към учениците си Торичели и Вивиани.

Те експериментират и виждат, че една и съща помпа изтласква на различни височини различни течности, в зависимост от плътността им.

Един ден Торичели пъха пълна с живак и затворена еднометрова стъклена тръба в съд, в който също им живак, отваря долния край и тогава „аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния натиск на живака”. С думи прости – част от живака се излива в съда, а в тръбата остават две неща – живак на височина около 760 мм. и празно пространство от около 240 мм.

Във философски план това оборва Аристотел. В практически план – създаден е прост, но ефикасен уред, който и досега служи прекрасно на човечеството.

Еванджелиста Торичели умира три години по-късно, едва на 39, вероятно от тиф. Погребан е във Флоренция, в базиликата „Сан Лоренцо”. На негово име са кръстени астероид, лунен кратер и няколко подводници на италианската армия.

Вече всички са убедени, че празнотата е напълно възможна.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036