Евдокия Здравкова-Хорозова заплашила, че ще се удави, ако й забранят да пее

Откриването на тазгодишното 51-во издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство ще бъде на 26 и 27 ноември с премиерата на Вердиевия оперен шедьовър “Бал с маски”, както ЗАРАТА писа. Спектакълът на Старозагорската опера е с посвещение на 80-годишнината на Евдокия Здравкова-Хорозова, оставила ярка следа в историята на оперните театри в Русе и Стара Загора.

Евдокия е едва 15-годишна, когато решава, че ще стане оперна певица. Това си спомня самата маестра. „Баща ми не даваше и да се чуе да има артист в къщата. Тогава оставих прощално писмо вкъщи, че като не ми разрешават, ще се удавя в Дунава. Мама ме намери в реката, даде ми пари и ме изпрати в София. Сам-сама. Сега се чудя, как съм имала такъв кураж и воля да устоявам себе си, толкова малка“, разказа Евдокия Здравкова-Хорозова.

След завършването на Музикалното училище в столицата, на 19 години момичето от Свищов постъпва на работа в Русенската опера. „Първата роля, която ми дадоха бе на Микаела в „Кармен“, а така исках да пея Аида… Искаха да пея в хора, но заявих пред всички „Моята майка не е родила хористка!“ – връща лентата достолепната дама.

За 9 сезона в Русе певицата прави над 20 роли и с откриването на новата сграда на операта в Стара Загора през 1971 г. идва тук, привлечена и от възможността да работи с Маестро Димитър Димитров.

Веднага след участието си в операта „Момчил“ тя поема Елена, после прави силно впечатление с актьорската си дарба в „Добрият човек от Сечуан“ на Симеон Пиронков с премиера през 1972 г.

„Съвсем в началото Маестро Димитър Димитров не ме харесваше съвсем, но реших да го спечеля освен с качествата си като певица – и с дисциплинираност. Подготвих първата си роля в Стара Загора – Елена от операта „Момчил“, за 20 дни, и Маестрото беше приятно изненадан“, споделя Евдокия Здравкова-Хорозова.

С любов, вълнение, признателност и уважение тя говори за сценичните си партньори в Стара Загора – Асен Попов, Георги Динев, Борислав Дойчев, Денчо Белев.

Евдокия Здравкова-Хорозова се налага като единствен изпълнител на всички репертоарни драматични сопранови партии – Тоска, Леонора в „Трубадур“, Елизабет в „Дон Карлос“, Абигайл в „Набуко“. Тя е първата интерпретаторка на Старозагорска сцена на партиите на Аида, Сента в „Летящият холандец“ и Леонора в „Силата на съдбата“. Мащабният глас, наситен с интензивна драматична експресия, както и драматичната и актьорска природа през годините търпят голямо развитие и в началото на 80-те години, с някои от своите върхови роли, певицата се преценява от критиката като един от първите драматични сопрани в страната. През 1983 г. Евдокия Здравкова-Хорозова е удостоена със званието „заслужил артист“. Гастролирала е на сцените на редица български театри, а също в Белгия, Русия, Румъния, Полша.

А ето какво разказва диригентът Красимир Къшев за своята работа с певицата в операта „Трубадур“: „Беше първата ми голяма опера като млад и новопостъпил диригент тук. Може би и затова толкова обичам „Трубадур“, за мен е като първата любов.“

През 2015 година след близо 10 години отсъствие от сцената примата представя пред публиката едно изключително изпълнение – арията на Сантуца от операта „Селска чест“ на Пиетро Маскани. С тази ария завършва съботно матине в Операта и неповторимият финал изправя на крака публика и солисти на операта.

Преди това последните изяви на Евдокия Здравкова-Хорозова на сцената на Старозагорската опера са през 1997 г., а през 2005 г. участва и в концерта по случай 80-годишнината от създаването на Стозагорската опера.