Categories: Свободна Европа

Евелина Келбечева и битката за историята

През 1944 г. Съветският съюз обявява война на България и окупира страната. На българска територия влиза 250-хилядна армия с над 5000 танка, над 1000 самолета и целия Черноморски флот. Окупацията продължава три години и струва на България 135 млн. долара – почти два пъти повече от официално определените репарации, които страната трябва да плати.

Много хора чуха тези факти за първи път в събота, когато Българската национална телевизия излъчи документалния филм „Второто освобождение“. Доскоро фактите бяха познати само на малцина и това незнание далеч не е случайно, смята съавторката на филма проф. Евелина Келбечева.

„Това е една политическа поръчка, която продължава с много средства и сили да бъде поддържана в целите 30 години след падането на комунистическия режим“, казва Келбечева.

Тя е историчка и изследователка в областта на историческата памет и митовете и фалшификациите на историята. Oт 1996 г. преподава в Американския университет в Благовевград. Заедно със Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова тя е продуцент на филма „Второто освобождение“, който получи широк отзвук след телезивизионната си премиера в събота.

В него авторите използват единствено и само документи – почти няма допълнителни анализи и коментари, няма възстановки, интервюта, актьори. Голяма част от показаните хроники и документи доскоро не са били достъпни, някои са съвсем прясно разсекретени от архивите на външно министерство.

„Нашата задача беше да няма нито едно твърдение, факт или изречение, което да не бъде документирано чрез архивните документи“, разказва проф. Келбечева в интервю за БНР.

„Именно в това се състои фактологическата сила на един такъв докуметален филм“, добавя тя.

Оставени да говорят, документите разказват историята на окупацията. Паметка на Политотдела на Трети украински фронт ясно описва как е бил създаден митът за „освободителните действия“ на съветските войски; списък с над 150 имена разказва за обикновените хора, прегазени от съветски камиони, ограбените домове и изнасилените от пияни съветски войници жени; списък с продукти показва колко килограма шунка, кренвирши и кашкавал си е поръчал да му бъдат безвъзмездно доставени незнаен съветски офицер.

По думите на Келбечева мотивацията ѝ да събере и покаже тези факти е проста: старателно граденият в продължение на половин век мит за „второто освобождение“ трябва да бъде разрушен.

„Това е най-големият прелом, най-голямата политическа, икономическа и финансова криза в българската история от ново време, след което вече нищо не е същото“, казва тя по отношение на окупацията.

Въпреки че през есента на 1944 г. съветската армия не среща никаква съпротива от страна на българските войски, тя окупира България и цели три години българските граждани са задължени да я издържат със собствените си средства. Според изчисленията на историците тази „издръжка“ възлиза на между 50 до 75% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Царство България.

„Нашата най-нова история и изобщо целият 20 век е пълен с все още продължаващи посткомунистически клишета и много фалшификации – както за началото на века, така и за историята на България по време на комунистическия режим“, казва Келбечева пред БНР.

„Но съвсем конкретната причина, за да започнем този проект с проф. Светослав Овчаров, е че две неща не бяха приети от министерството на образованието, когато повече от петилетка се опитвахме да променим програмите по история за горния клас на гимназията и самите учебници. Първото беше терминът окупация.“

По думите ѝ към момента нито един български учебник по история не споменава термина „Съветска окупация на България“ или „окупация на България от Червената армия“. Както думите, така и обяснението за събитието изцяло липсват.

Вторият ключов факт от този период, който не е споменат в учебниците, е предложението на комунистическия лидер Тодор Живков България да стане част от СССР. Такива предложения той прави два пъти, първо през 1963 г. пред Никита Хрушчов и след това пред Леонид Брежнев през 1973 г.

Включването на тези факти в учебните програми е битка, която Келбечева води от десетилетия. Тя е сред историците, които след падането на режима публично настояваха за създаване на институт, който да пренапише учебниците по история. С нейното решаващо участие Министерството на образованието за първи път се съгласи, че историята на комунизма трябва да се изучава адекватно в училище и прие програма за това.

Така благодарение най-вече на нейните усилия и тези на журналиста Христо Христо през 2019 г. се стигна до преразглеждане на материала в учебниците по история.

Дотогава в някои от тях се срещаха твърдения като това, че Тодор Живков се е отличавал „с умерен стил на управление, без тежки репресии“ или че „политиката му е имала за цел да повиши благосъстоянието на населението“.

Световната премиера на филма „Второто освобождение“ се състоя в края на миналата година в рамките на София филм фест. Няколко месеца по-късно той спечели и две награди на фестивала на документалното кино „Златен ритон“: от Гилдия „Филмова критика“ и от Българската национална филмотека.

Мотивите на журито на фестивала бяха „за гражданска смелост и доблест да демитологизира най-новата българска история отвъд познатите идеологически клишета, представяйки малко известни факти от близкото минало“. Въпреки успеха на филма и големия интерес, който предизвика особено след телевизионната си премиера, битката на Келбечева срещу историческите фалшификации продължава.

„Смятам, че сме в състояние на една съвсем не студена и не тиха война на историците, което отразява разбира се тоталната липса на консенсус по отношение на това как трябва да се оценява периода на комунистическия режим в БГ. Който е една тоталирана диктатура“, казва Келбечева.

Arhiv