Евро:Долар – 1:1. Три риска от паритета

Снимка: Bloomberg LP

Продължава поевтиняването на еврото спрямо водещата световна валута – щатския долар. За първи път от октомври 2002 г. насам във вторник европейската единна валута отново се търгуваше на равнището на долара.

След достигането на паритета едно евро отново струваше 1,0005 долара сутринта. Преди една година курсът все още беше над нивото от 1,20 долара. Според много стратези паритетът е бил само въпрос на време.

Валутният анализатор на Citigroup Ебрахим Рахбари смята, че еврото ще продължи да поевтинява, дори след като спадне под паритета с долара: „Доларът продължава да бъде крал“. Рахбари обяснява пред германския Handelsblatt силата на американската валута с функцията ѝ на особено сигурен актив в световната финансова система и сравнително доброто състояние на американската икономика. В същото време това създава икономически рискове за Европа и страните с бързо развиваща се икономика.

Важен фактор за долара в момента е динамиката на лихвените проценти, която е тясно свързана с икономическата ситуация в Европа и САЩ. Поради високата инфлация и сравнително добрата американска икономика Федералният резерв на САЩ вече повиши лихвените проценти три пъти през тази година до сегашното ниво от 1,5-1,75%. Той също така сигнализира за по-нататъшни увеличения.

От друга страна, в еврозоната Европейската централна банка запази перспективата за първото увеличение на лихвения процент с 0,25 процентни пункта едва за юли. Решаващият лихвен процент по депозитите тук все още е минус 0,5%. По-високото ниво на лихвените проценти прави инвестицията в дадена валутна зона по-привлекателна.

През последните месеци доларът се ускори не само спрямо еврото. Доларовият индекс, който отразява обменния курс спрямо десет други важни валути, е нараснал с повече от десет процента от началото на годината. В средата на миналата седмица той бе на най-високото си ниво от 20 години насам.

Ето защо и валутните експерти виждат в това развитие предимно засилване на долара. Това обаче може да доведе и до някои проблеми. Следните рискове са свързани с тази тенденция.

Риск 1: По-висока инфлация в Европа

От европейска гледна точка слабият обменен курс на еврото със сигурност е бил считан за привлекателен в миналото, защото това означава, че стоките от Европа стават по-евтини в чужбина, което е в подкрепа на експортния сектор. Еврото е слабо най-вече спрямо долара. Това обаче е от особено значение, тъй като важните цени на световния пазар, като например тези на суровините, се изчисляват в долари.

Обратната страна на монетата е, че слабото евро оскъпява вноса в Европа. От гледна точка на експертите този фактор е по-силен от обикновено в настоящата среда на особено висока инфлация. „Като цяло обезценяването на еврото понастоящем крие повече рискове, отколкото възможности за еврозоната“, твърди Соня Мартен, анализатор в DZ-Bank.

Според нея недостатъците на допълнителното увеличение на цените ясно надвишават предимствата на повишената международна конкурентоспособност. „Екстремното увеличение на цените на вноса и на производствените цени засенчва всяка печалба, която износителите могат да извлекат за себе си поради по-слабата валута“.

Риск 2: Опасения за енергийна криза в Европа

Силният долар отразява и опасенията за икономическите последици от евентуална енергийна криза в Европа. Руската компания „Газпром“ наскоро намали доставките си на газ за Германия, като обоснова това, наред с другото, с ремонтни дейности по газопровода „Северен поток 1″. Понастоящем „Газпром“ доставя по-малко газ и на други държави, като Италия и Австрия.

„Нарастват опасенията, че Русия няма да може повече да продължи доставките на газ. Това би предизвикало рецесия в Европа“, казва Фиона Чинкота от анализаторската компания City Markets.

Според валутния анализатор на Citigroup Рахбари инвеститорите „не само се притесняват в краткосрочен план, че в Европа ще настъпи рецесия. Те са загрижени за дългосрочните структурни проблеми, породени от енергийната криза“.

Досега бизнес моделът на Германия и други европейски държави се основаваше на вноса на евтин газ от Русия. Това е например важен предварителен показател за някои части на химическата промишленост. Въпросът сега е как някои индустрии ще се справят с евентуалната загуба на доставки.

Риск 3: Опасения за сътресения в развиващите се пазари

В исторически план силният долар е нанасял особено тежки удари и на развиващите се пазари. Това се дължи най-вече на факта, че в страни като Бразилия, Мексико, Индонезия или Турция държавата, компаниите и домакинствата са взели повече заеми в щатска валута. Това означава, че когато обменният курс на долара се повишава, тежестта на техния дълг също се увеличава.

За да предотвратят силна девалвация на собствените си валути и да се борят с инфлацията в началото, много централни банки в страните с бързо развиваща се икономика повишиха лихвените проценти още в началото на пандемията. Това може да се окаже полезно.

Има обаче и изключения. Турската централна банка например наскоро понижи лихвените проценти въпреки изключително високата инфлация. Поради това турската икономика се счита за особено уязвима. Проблемите в отделните страни от своя страна могат да имат ефекта на доминото и върху други развиващи се пазари.

https://www.investor.bg/