Categories: България

Еврокомисар Йохансон: България в Шенген и по суша е моя цел до края на мандата ми

„Две са основните неща в Пакта за миграцията. Първото е, че с пакта най-накрая създадохме ситуация, в която страните-членки се споразумяват помежду си и с ЕП да управляват заедно миграцията. Научили сме урока си, че сме много по-силни, когато работим в тясна взаимопомощ и се подкрепяме, отколкото когато всяка страна-членка се опитва да се справи сама с предизвикателствата. Второ, част от съдържанието на пакта е засилен контрол на външните ни граници. Това означава, че, ако пристигат хора по нерегламентиран начин, те ще бъдат подлагани на скрининг, а за онези, които може би не се нуждаят от международна защита, ще се прилага бърза процедура за убежище още на границата и ще се взима бързо решение за връщане. Това ще спомогне за защитата на шенгенското пространство и територията на ЕС. Но същевременно с това се налага и задължителна солидарност. Това означава, че ако държавата на първо влизане е под натиск или в криза, ще бъде приложена задължителна солидарност от другите страни-членки, те ще трябва да се намесят, за да може никоя държава да не бъде оставяна сама.“ Това заяви еврокомисарят по вътрешните работи г-жа Илва Йохансон в ексклузивно интервю пред Милена Милотнова, излъчено в предаването БРЮКСЕЛ 1 по BULGARIA ON AIR.

„В законодателството много ясно е посочено, че за първи път имаме нещо безпрецедентно – фиксиран брой презаселвания. Това е включено в закона, който предстои да бъде приет. Това е най-високото ниво, което сме виждали някога по въпроса с презаселванията. Така че от една страна имаме гаранция за презаселването, а от друга страна на всяка държава се дава право да решава. От моя опит на комисар, отговорен за тези теми, трупан в продължение на четири години и половина, по-често се случва страна-членка, която е под натиск, да иска друг тип помощ, а не презаселване. Това е част от научения урок, че често има други видове подкрепа, които са предпочитани от страна-членка под натиск, но презаселването също остава като възможност,“ обясни Йохансон.

На въпрос ще се изграждат ли нови съоръжения, за да приемат тези мигранти специално за периода скрининга в близост до външните граници на ЕС, ресорният еврокомисар поясни:

„Може да се наложи да се изградят още съоръжения, но мисля, че за повечето хора скринингът ще се извършва за няколко часа. Това ще е обичайният процес. Но в законодателството е посочено, че ако е необходимо, той може да продължи до 5 дни. Следователно, ще зависи дали даден човек има нужда от по-задълбочен медицински преглед или дали ще възникнат трудности във връзка с оценка на риска за сигурността. Става дума за такива ситуации, но нормалният процес на скрининг ще продължава няколко часа, с възможност за удължаване на срока до максимум 5 дни,“ каза комисар Йохансон и допълни:
„Съветът на ЕС реши да отпусне допълнително 2 милиарда евро за прилагане на новия пакт за миграция и убежище. Става дума за много пари, но ще има нужда от тях за необходимите инвестиции, които предполагам, че ще обхванат почти всички страни-членки. Трябва да имаме предвид също, че имаме външни граници на летищата и там също ще се провеждат скрининг и гранични процедури.“
По думите й е т върде рано  да се посочат точните цифри на сумите, които различните страни ще получат от тези 2 млрд евро. ЕК ще представи план за приложение за целия пакт за миграция и убежище.
„Срокът за представянето му е през септември, но ще се опитам да е готов още през месец юни, за да ускорим приложението. След това страните-членки трябва да подготвят собствени планове за приложение и въз основа на тях ще оценим нуждите като част от текущия финансов пакет за всяка държава, но и там, където са необходими допълнителни средства за приложение,“ заяви Илва Йохансон.

„Ако някой представлява заплаха или риск за сигурността, трябва задължително да премине през граничната процедура. Става дума за процедура на самата граница с бърз процес по подаване на заявление за убежище. Който няма право да остане, може веднага да бъде върнат в страната си на произход,“ добави Йохансон като добави: „А ко някой идва от държава, която не налага нуждата от международна защита, т.е. от сигурна страна, заявлението му може да бъде оценено като неприемливо, след първата проверка. Когато говорим за сигурна трета страна, става дума за ситуация, в която страната-членка преценява, че заявлението за убежище е неприемливо, защото човекът идва от безопасна трета държава.“

Комисар Йохансон заяви още, че се вече се работи отблизо с множество трети страни, за да бъдат подкрепени в начина, по който те управляват миграцията в собствените си страни, както и за управление на миграцията по целия маршрут.

„Ние подпомагаме местното управление на миграцията в държави като Турция, подкрепяме сирийците. Правим го и в Йордания и Ливан, подпомагаме и Тунис в начина, по който там се управляват мигрантите. Наскоро лично бях в Мавритания, където също помагаме с управлението на миграцията. Това е част от цялостното ни партньорство с различни трети страни. За нас е необходимо не само да се съсредоточаваме върху нашите граници и вътрешната ни ситуация, но и да обръщаме внимание на това, което става по продължение на маршрутите. За да се борим заедно срещу трафикантите, но и да помагаме на мигрантите да се връщат доброволно в държавите си на произход, вместо да използват трафикантите, за да влязат в Европейския съюз,“ обясни Йохансон.

По думите й Фронтекс присъства на място, за да помага на страните-членки да защитават границите си и чрез това да защитава общите ни ценности.

„Това означава да бъдат предотвратявани нерегламентирани или незаконни влизания, но и да бъдат регистрирани лицата, които подават заявление за убежище. Фронтекс няма собствена политика, тя винаги работи заедно с и под ръководството на националната гранична полиция в страните-членки, където оперира.“

Попитана има  ли грешки, които България и Румъния са допуснали за Шенген, ресорният еврокомисар заяви:

„България и Румъния направиха всичко по правилния начин. Важно е да отбележим, че сте изпълнили всички изисквания и при няколко оценки сме констатирали, че тези две държави имат по-високи показатели по отношение на изискванията за членство от някои от настоящите членки на Шенген. Така че наистина няма грешки, и двете държави са направили всичко по правилен начин. Трябва също да кажа, че това, което България постигна през последните години, е наистина впечатляващо. Много постижения, голям прогрес, когато става дума за управление на границите, дори вече е въвела някои неща, които са част от новия пакт за миграцията и убежището. България вече прилага някои неща и резултатите от пилотния проект са много добри, поради което вървим към по-постоянна рамка на сътрудничество с България, придружена, разбира се, с голямо финансиране. Но видяхме, че обичайният поток намаля значително. Съдебно се преследват все повече трафиканти в България. Така че постиженията са чудесни. Най-накрая излязохме от патовата ситуация и имаме положително решение за присъединяване на България и Румъния към шенгенското пространство, като ще се вдигне граничният контрол по въздух и вода, както знаете, само след седмици. В Съвета има и решение да се върви към решение за отваряне на сухопътните граници,“ каза еврокомисарят.

Помолена да коментира австрийския аргумент, че шенгенското пространство се нуждае от реформа и затова не са нужни нови членки в Шенген междувременно, Йохансон каза:

„На първо място, Шенген има постоянна нужда от развитие. Затова съм доволна, че имаме политическо споразумение например за новия Кодекс на шенгенските граници. Това ще бъде голямо подобрение на шенгенското пространство. Преди няколко години подобрихме и системата за оценка на Шенген, така че Шенген трябва да се подобрява постоянно. Но България и Румъния трябва да бъдат в Шенген, за да се осъществяват тези подобрения. Затова това не може да е валиден аргумент за недопускане на България и Румъния в Шенген и да не се отворят сухопътните граници. Откакто заех този пост, моя цел беше България и Румъния да влязат в шенгенското пространство. Сега машината е задвижена, първото много важно решение е взето, така че моята цел е вдигането и на ограниченията по суша преди края на мандата ми. Това ще продължи да бъде мой приоритет и ще продължа да влагам всичко от себе си и цялата си работа, за да направя всичко възможно за взимане на това последно решение,“ заключи Йохансон.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/

Arhiv