Европарламентът е притеснен от руска намеса в българските избори. Слабаков и Джамбазки се въздържаха

Европейският парламент одобри в четвъртък резолюция с призив политическото ръководство в ЕС и държавите членки да противодействат „незабавно и енергично на руската намеса“ в демократичните процеси.

В резолюцията също така се призовава „за незабавно и безусловно освобождаване“ на всички политически затворници и несправедливо хвърлените в затвора журналисти“ в Русия, включително Алсу Курмашева от Радио Свобода.

Парламентът приема резолюцията в последните часове от мандата си и малко повече от месец преди европейските избори, които в България ще се проведат заедно и с избори за Народно събрание.

Това се случва, след като в края на февруари ЕС, Великобритания и САЩ наложиха стотици санкции на Русия по повод втората годишнина от войната, а сега в документа се призовава в следващите ограничителни мерки да бъдат включени и медии, които подкрепят Кремъл.

В документа, гласуван с 429 гласа „за“, 27 „против“ и 48 „въздържал се“, отделно се изразява загриженост заради опити за руска намеса в предстоящите в България предсрочни парламентарни и европейски избори. Двама български евродепутати – Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейските консерватори и реформисти), са се въздържали.

В резолюцията се осъждат „недемократичните“ президентски избори в Русия миналия месец, на които Владимир Путин получи шести мандат, и „нелегитимно разширяване“ към територии в Украйна, които Москва незаконно анексира.

В документа, цитиран в прессъобщение на ЕП, са отбелязани няколко основни точки:

• Достоверни твърдения, че някои членове на ЕП са получавали заплащане, за да разпространяват руска пропаганда и са участвали в дейностите на проруската медия „Гласът на Европа“, докато Русия води незаконна агресивна война срещу Украйна.
• Германската „Алтернатива за Германия“ трябва публично да обяви финансовите си отношения, особено с Кремъл
• Русия е основният източник на външна намеса и дезинформация в ЕС
• Загриженост относно руските опити за намеса в предстоящите парламентарни избори в България и многобройните имоти на руски органи в страната

За България

Европарламентът изразява безпокойство относно „достоверните доклади за увеличаване на опитите на Русия за намеса в предстоящите избори за българския национален парламент на 9 юни 2024 г.“. Той изразява силна загриженост за съществуването на мрежа от агенти по дезинформация в социалните и традиционните медии, академичните среди, неправителствени организации и партии, както и че има руски контрол върху тази мрежа.

Евродепутатите изразяват и силна загриженост относно „многобройните имоти на територията на България, които понастоящем са собственост на руски органи, като някои от тези имоти са от стратегическо значение и служат като центрове на руско влияние и оказване на натиск върху демократичните процеси в страната“.

В резолюцията се говори и за „плащане на избрани представители за разпространение на пропаганда“.

За Европа

Позовавайки се на предполагаеми случаи на руска намеса от цяла Европа, включително България, Германия и Словакия, членовете на ЕП са обезпокоени от неотдавнашния разпит от ФБР на водещия член на ЕП от „Алтернатива за Германия“ Максимилиан Кра, поради подозрения, че е получил заплащане от агенти на Кремъл, както и от ареста в Германия на 23 април 2024 г. на парламентарния му сътрудник по обвинения за шпионаж за Китай.

Парламентът призовава „Алтернатива за Германия“ незабавно да обяви публично финансовите си отношения с Кремъл и да оповести целта и точния размер на всички плащания, произхождащи от свързани с Москва източници.

Резолюцията призовава Съвета да включи в предстоящия 14-и пакет от санкции срещу Русия подкрепяните от Кремъл медии, други излъчващи и медийни организации и лица, отговорни за пропагандни и дезинформационни кампании в ЕС.

Членовете на ЕП искат да отразят санкциите, приети от чешкото правителство, срещу „Гласът на Европа“, както и срещу украинския проруски олигарх Виктор Медведчук и неговия близък сътрудник Артем Марчевски. Те също изразяват съжаление относно способността на „Гласът на Европа“ да възобнови операциите си от Казахстан и призовават държавите членки на ЕС да гарантират, че не е достъпен на територията на ЕС.

Алсу Курмашева и другите журналисти

В резолюцията се призовава за „незабавно и безусловно освобождаване и обезщетяване на всички политически затворници… несправедливо хвърлените в затвора журналисти, включително Алсу Курмашева и Еван Гершкович от „Уолтстрийт джърнъл“.

Наред с други, резолюцията посочва Владимир Кара-Мурза, Олег Орлов, Ксения Фадеева, Иван Сафронов и Иля Яшин като политически затворници, които трябва да бъдат освободени.

Курмашева, базирана в Прага журналистка от Радио Свободна Европа/Радио Свобода, която има двойно гражданство – американско и руско, е задържана в руски арест от 18 октомври по обвинение в нарушаване на така наречения закон за „чуждестранните агенти“.

Медията и американското правителство твърдят, че обвиненията са репресия за работата ѝ като журналист. Тя е пътувала до Русия, за да посети и да се грижи за възрастната си майка, и първоначално е задържана, докато е чакала обратния си полет на 2 юни на летището в Казан, Казахстан, където паспортите ѝ са конфискувани.

47-годишната Курмашева e обвинена, че не се е регистрирала като чуждестранен агент по силата на наказателен руски закон, който е насочен срещу журналисти, активисти на гражданското общество и други. Тя е обвинена и в разпространяване на неверни сведения за руската армия и ако бъде осъдена, я грозят до 10 години затвор.

През февруари Русия обяви Радио Свободна Европа за нежелателна организация.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036