Споменаването на конвенцията даде повод на политици да отхвърлят резолюцията и да твърдят, че това е опит Европа да наложи „нещо чуждо“ на България. В основната си част резолюцията е за корупцията и проблемите с правосъдието, но споменава и други проблеми с върховенството на правото. Сред тях е и загрижеността, че кампанията срещу конвенцията е допринесла за това проблемът с домашното насилие да остане нерешен.
България се отказа да ратифицира Истанбулската конвенция, след като ВМРО и БСП представиха текста като проводник за прокарване на гей бракове и „трети пол“, макар че конвенцията споменава само „мъже“ и „жени“, и няма общо с въпросите на еднополовото съжителство. Тезите не бяха оспорени от ГЕРБ.
Текстът на резолюцията беше подкрепен от евродепутатите на БСП, макар че партията оглави протестите срещу Истанбулската конвенция в България. Евродепутатите на ВМРО гласуваха против.
С резолюцията, приета в четвъртък, европарламентът изрази “дълбока загриженост, че продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за конвенцията”, като това се прави включително и от медии, предполагаемо свързани с управляващите и опозицията.
Какво точно казва Европарламентът за Истанбулската конвенция и какво представлява този документ? Отговорите са в следващите редове.
Не. Приетата резолюция на ЕП няма обвързващ характер за българската държава, но изпраща критичен сигнал към управляващите в страната. Изразява се съжаление, че решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствието на конвенцията с конституцията на България, възпрепятства България да ратифицира документа. „Българските органи [институции]“ са призовани „да направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на конвенцията“.
Не. Европарламентът призовава да се въведат колкото е възможно повече елементи от конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България, за да могат „българските органи да засилят превенцията и борбата срещу домашното насилие“. Застъпена е идеята да се търси “по-широко решение за останалите елементи”, както и да се увеличи броят на защитените домове и другите социални услуги, необходими за подкрепа на жертвите на домашно насилие.
Според резолюцията на Европейския парламент в България е имало „кампания за дезинформация и оклеветяване [за това какво пише в Истанбулската конвенция], която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии”. В документа се отбелязва, че това е още по-обезпокоително поради участието на политици и политически партии, представени в парламента.
Вицепремиерът Красимир Каракачанов беше първият политик, който обвърза Конвенцията с еднополовите бракове: „Истанбулската конвенция гръмко се обявяваше срещу насилието срещу жени, а всъщност практически подготвяше узаконяването на еднополовите бракове”, каза той през септември. В същия тон бяха и посланията му при обсъждането на документа.
По време на кампанията за европейските избори през 2019 г. лидерката на БСП Корнелия Нинова заяви, че твърдо застава против ратификацията на конвенцията. През тази седмица тя повтори, че не би подкрепила и резолюция, критична към правителството на Бойко Борисов, ако вътре има призиви да се ратифицира конвенцията.
Срещу Истанбулската конвенция беше и Българската православна църква, както и други религиозни и патриотични организации.
В началото на 2018 г. кабинетът на Бойко Борисов първо предложи, но после оттегли предложението си Народното събрание да ратифицира конвенцията. Тогава коалиционните партньори на ГЕРБ в управлението – „Обединени патриоти“ (ОП), се възпротивиха на ратифицирането с мотива, че „по този начин се осигурява възможност за признаване от България на наличието на „трети пол“. Подобно нещо в текста на документа не се споменава.
След това ГЕРБ внесоха в Конституционния съд искане за тълкувателно решение за Истанбулската конвенция – да бъде проверено дали тя „съответства с конституцията“. Съдът обяви, че не съответства.
През октомври специалният пратеник на Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН по насилието срещу жени Дубравка Симонович обяви, че България е интерпретирала неправилно значението на термина „джендър“.
По-рано през годината пък „джендър“ еволюира до съдебно призната обида, след като Пловдивският окръжен съд реши това по дело срещу шофьор, глобен от КАТ.
Няма трети пол. Нито в Истанбулската конвенция, нито в резолюцията на Европарламента.
Не и чрез Истанбулската конвенция. В нея не се засяга този въпрос. В резолюцията, гласувана в четвъртък, европарламентът призовава България „да се създаде подходяща правна рамка, даваща еднакви права на всички двойки“. Това обаче присъства в друга част от резолюцията и няма нищо общо с Истанбулската конвенция.
Откакто БСП и ГЕРБ обещаха да гласуват национални закони, с които да “заменят” спорната, според тях, Истанбулска конвенция, резултатът е следният: приети са изменения в два закона, но те уреждат адекватно само част от проблемите, с които се сблъскват жените, пострадали от домашно насилие.
В резолюцията ЕП изразява съжаление, че неотдавнашните промени в Наказателния кодекс, които въведоха по-строги наказания за насилието, основано на пола, “се оказаха недостатъчни, за да се справят със сложността на проблема и преди всичко да го предотвратяват”. Това е причината евродепутатите да призоват България да ратифицира Истанбулската конвенция.
Генка ШИКЕРОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Директорът на училището успокоява Огулджан и Йомер, че Айбюке са праведни момичета. Харика и Толга…
Осман припада. Началник Рафет натопява Умут за информатор. Парс веднага се обажда в разузнаването да проучат…
Барка притиска Анупама да подпише документи, но тя я моли да спре... Барка твърди, че…
Джанан се раздира, чувствайки се крайно унижена от собствения си син, но след това си…