ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 7, 1990 г.
ЕВРОПА НЕ НИ ИСКА КАТО ПРОСЯЦИ
Това не съм го казал аз. Казано е в предизборната платформа на общинската организация на БСП в Стара Загора.
Докато чета тази платформа, си мисля, че някак изведнъж всички ние пораснахме „с няколко века”. Ами че това шега ли е – знаем какви не ни иска Европа. Ако знаем и това какви ни иска, просто няма да имаме равни на себе си.
Ако не сте прочели тази платформа, най-горещо ви я препоръчвам. В нея няма да намерите отговор на въпроса какви ни иска Европа, но ще намерите много интересни неща. Ще разберете например, че „днес Българската социалистическа партия не е това, което беше вчера”. Много лекомислено би било да се прави някаква аналогия с онзи виц за милиционера, който казал на циганчето, че днешната милиция не бие, а циганчето му отговорило: „Днешната не бие, ама снощната…” „Не на думи, а с всяко свое действие ние предлагаме дълбока, реална ПРОМЯНА! Кой ще отрече това с разумни доводи?” след такава декларация човек се чувствува обезоръжен. Не само разумен, но и неразумен довод не може да бъде намерен, още повече, че същата БСП настоява: „За виновните – съд – с цялата строгост и справедливост на закона.” Какво друго може да направи непредубеденият старозагорец, освен да се запита кога ли са го дали под съд др. Иван Иванов, за когото комунистите (социалистите) твърдят, че е извършвал подсъдни деяния. Съгласете се, че ако не е даден под съд, това би означавало, че горното са само думи. А БСП ни убеждава, че вече е преминала към дела.
В същата предизборна платформа е заложен и капан, който има за задача да хване чувствителния избирател и въздействувайки върху неговата гордост, да го направи свой съмишленик. „Ние категорично отхвърляме тоталното отричане на всичко постигнато досега.” Внимавайте, мили хора, някой (разбирай тази проклета опозиция) отрича всичко, което вие сте сътворили. Не признават вашия труд, искат да ви лишат от вашето достойнство!
Разбира се, на авторите на предизборната платформа е много добре известно, че никой не твърдял такова нещо. То би било просто нелепо, защото ако аз го кажа, с това няма да засегна само теб читателю. Аз ще плюя и върху себе си. Защото аз и ти сме нещо неделимо, защото ние заедно сме творили или бездействували. Постигнато е нещо, това никой не го отрича, но както казва г-жа Елка Константинова, то е постигнато не благодарение, а въпреки БКП. И виновни за това не са стотиците хиляди честни и неопетнени комунисти, а идеологията и онази прослойка, която имаше за задача и грижа претворяването на тази идеология в „живо дело”.
Когато чета онази част от предизборната платформа, в която се разсъждава на темата вина, аз се усещам сграбчен в желязната хватка. „… Отхвърляме всякакви опити с вината на виновните да се омаскаряват стотици хиляди честни и неопетнени хора”, е казано в платформата. И аз не мога да разбера какво се крие зад думичката ХОРА. Ако действително става дума за честни и неопетнени хора, горното твърдение би трябвало да са разбира примерно така: в България има стотици хиляди честни хора. Но това е много лошо за една деветмилионна България! Защото по всяка вероятност честните и почтените са само в редовете на БКП (БСП), а ние другите само пречим за нормалното развитие на нашето общество. Ако пък под ХОРА се разбира членове на БКП (БСП), то възникват два въпроса:
-Нима само членовете на БКП (БСП) са хора? Какво сме ние другите тогава?
-Защо не смеят да се нарекат комунисти (или социалисти) членовете на тази партия, а се крият зад думичката хора?
Действително има чудесни в тази платформа. Но същинският фокус следва сега. „Старозагорската община никога преди не е имала такъв мощен потенциал, толкова много квалифицирани специалисти във всички направления.” Как ви изглежда това? До десети ноември те бяха по-малко, но след като ние се обновихме, ето направихме и това чудо. Ако искате още чудеса, гласувайте за демократичен социализъм!
Аз не зная какви точно ни иска Европа. Но съм дълбоко убеден, че ако чукаме на вратата на тази цивилизована Европа с ключа на демагогията, никога няма да влезем в нея. Затова нека да опитаме по честен начин. И сами ще се убедим, че това е значително по-лесно. Нека да направим едно честно общество с честни качества. Нека да се откажем от всякакво насилие, било то физическо или психическо. Нека не злоупотребяваме с чувствата на българина и му кажем честно: очакват ни тежки времена, но ние сме корави и юначни българи. Издържахме 45 години. Ще издържим още малко. Ще направим нашата майка България райска градина. Ще възродим смазаното чувство на достойнство у нас. Ще заживеем много добре. Кога ще стане всичко това? Отговорът е в ръцете ти, скъпи съгражданино. Ние ще решим нашето бъдеще, ние ще влезем в тъмната стаичка. Която в крайна сметка може да се окаже последната преграда по пътя към това дълго обещаващото ни се светло бъдеще.
Ст.н.с. к.т.н. Стефан СТАНЕВ
НИИГО – Стара Загора
