Categories: България

Европа стопира промяната, която българите очакваха

В нощта 27 октомври отново ще върнем часовниците назад, с което ще се радваме на час сън повече, тъй като страната ни преминава към зимното часово време.

Смяната на времето е съгласно постановление на Министерския съвет от 1997 година. С него всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време преминава към зимно, а последната неделя на март – към лятно.

Към този момент никой от Европейския съюз не знае докога практиката за двукратното годишно местене на стрелките ще остане в сила.

През 2018 година от Европейската комисия излязоха с амбициозен план 2019 година да бъде последната, в която местенето да се прилага.  От Брюксел дори бяха издали план за действие, спрямо който държавите членки трябваше да изберат дали за последно да изместят стрелките през март или октомври и така да изберат постоянното си време занапред.

Българите също гласуваха онлайн в сайт, според статистиката на който, се отчете резултатът, че повечето наши сънародници предпочитат оставането за постоянно на астрономическото време, т.е. – сегашното зимно.

След като стана ясно, че редица държави членки не са убедени в правилността на решението, въпросът беше отложен. Към момента в сила е решение на Европейския парламент, че последното местене на стрелките ще е по избор през март или октомври 2021 година. То обаче също подлежи на отлагане, ако има държави членки, които да са против.

Местенето на стрелките е аргументирано с енергийната ефективност и постепенно наложено в модерния свят в началото на 20 век.  От началото на 21 век обаче тези аргументи са подложени на сериозна критика от учените, според които днешната икономика и енергетика са напълно различни от тези преди 100 години и местенето е не е нужно.

От друга страна, множат се медицинските аргументи срещу местенето на стелките, което според редица специалисти води до увеличаване на стреса и разклащане на естествения биологичен часовник на тялото ни.  Това от своя страна води до увеличен риск от сърдечно-съдови и неврологични заболявания. Според проучвания практиката влияе зле и на психично болните, като може да обостри симптомите им.

Красимира Янкова