Евтините жени на София

Те просто се тресат като силиконово малеби. Те са там. Те трябва да бъдат привлекателни. Задушно е, въпреки мощния климатик. Музиката е същата като миналата година, като преди 3 години, като преди десетилетие. Някои неща са евъргрийн, например – скудоумието на диджеите и музикалните оформители в България.

Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса. Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.

Клонираните атакуват

В потните сепарета, където срамните въшки се чувстват у дома си, като питони са се излегнали поувехнали чичковци. Вече оплешивяващите темета блестят под шарените диско-топки. С хищен поглед те следят парада на младата плът. А той се провежда заради тях. Жените танцуват. Искат да бъдат забелязани, искат да бъдат черпени.

Не са проститутки, най-обикновени момичета. На възраст между 16 и 24. Вашите дъщери. Танцуват разголени и чакат състоятелните чичковци да им викнат по някой коктейл. Искат да преспят в хубавите апартаменти на тези чичковци. А след това да бъдат заведени в мола. Сексът, разменен за най-различни обходими ненужности, закупени с парите на чичковците, за тях не представлява морална дилема. Не представлява никаква дилема. Дали ще го нарекат „той ме кара да се чувствам желана“ или „той се държи галантно“ няма в случая никакво значение. Може дори да бъде абсолютно акуратно артикулирано като „търся си богат мъж“. Но в случая формулировката няма никакво значение. Все тая как ще бъде наречен един геноцид, нали така?!

Гледал съм снимките им, дългите фотосесии във Фейсбук, крещящи „искам богат мъж“. Те са еднакви. Жените са различни, но само по име. Визиите (както те наричат външността си) са еднакви, желанията са еднакви, мечтите са еднакви, моралът е еднакъв.

Мелодраматичният поглед, замрежено насочен директно в обектива, предизвикателната чупка в кръста, нацупените устички, тоновете грим, тупираните коси, третирани с промишлени количества лак: така седят те, жените, с техните петсантиметрови поли, дълбоки деколтета, сутиени вечно с един номер по-малки, та да повдигат циците нагоре. И те, тези жени, седят фръцнати в жалкия си вид и чакат чичкото. Като ги гледам как го чакат на бара, просто ми иде да им изкрещя: „За Бога! Интересно е, което не се вижда, защото което се вижда, вече спира да бъде интересно! О, жени, знаете ли точно колко квадратни сантиметра от телата ви са останали интересни?!“.

Повръща ми се…

На бара седи момиче. Гледа злобно и сластно. Става ми гадно. Насочвам очи към тялото й, перфектното дупе, стройните й високи крака, нацупените силиконови устни, преливащите силиконови гърди. Пола по-скоро дразнеща, отколкото изпълняваща функция. Токовете са поне 15 сантиметра. Гледам я, а напиращото физиологическо желание изобщо не е сексуално – иска ми се да повърна.

Тя също ме поглежда, за една десета от секундата интересът и влажността в очите й отстъпват пред суровата ярост на човека, чието време си изгубил. За обиграния й поглед всичко вече е ясно. Раздърпаният ми пуловер, евтината цигара, 5-дневната ми брада: очевидно бедняга, който не може да я качи на мерцедес, да я заведе в мезонета си и после на шопинг. Едва ли се е досетила, че мога да напиша някой и друг стих, пък и това едва ли може да бъде монетизирано.

Имам прозрение: щом жените използват масово такъв маркетинг за себе си, значи точно тази стока масово се търси на пазара! И повечето мъже искат така опаковани жени. Това е тъжно.

Значи саморазбирането и самоопределянето на тези български жени е отчайващо принизено. Жената очевидно иска да бъде възприемана единствено като безмозъчен къс месо с дупка между краката – това с извинение към по-чувствителните читатели. Като евтина курва, която за нищо не става – пак с извинение. А това ще е краят на еманципацията на българските жени.

Защото излиза, че те доброволно приемат подчинената си обществена роля, в която срещу вагинални екстри получават елементарни житейски луксове. Например – прахосмукачка, за да чистят под дивана, на който мъжът-шкембелия седи и гледа мач.

Смъртта на Смисъла

Да, явно няма Бог… И разсъблечените млади жени ще продължават като обезумели да се кършат под лъстивите погледи на дебелите състоятелни чичковци, и ще продължават да разменят вагината си за посещения в мола, и ще продължават да бъдат произволно заменяемо сочно парче месо с отверстие…

Стана ми задушно, излязох навън, запътих се към едно евтино кръчме. Докато се наслаждавах на спокойствието на малките централни улички, жените на София, там в онова заведение, започнаха бавно да умират в съзнанието ми. Мир на праха им.

Източник: Дойче Веле