От хилядолетия хората вярват, че съществуват небесни свитъци, съдържащи както историята на човечеството, така и очертанието на всяка отделна душа от зората на Сътворението. Едгар Кейси смята, че всеки пише историята на своя живот с мислите, делата и взаимоотношенията си с другите хора. Цялата тази информация се съхранява в Акашовите хроники. Кевин Тодеши ги оприличава на Вселенски суперкомпютър, който съхранява база данни за битието, мислите, думите и действията на всеки човек, живял някога под слънцето.
Тези записи са извор на сънища, мечти и вдъхновение. От тях произтичат митовете и архитиповете. Те са „Колективното несъзнателно“ на Карл Юнг. Дали съхранили нашите минали преживявания, тези хроники непрекъснато влияят върху настоящите ни жизнени обстоятелства?
Според Едгар Кейси нашето минало определя набора от условия и събития, с които ще се сблъскаме в настоящето. Спрямо това как боравим с тези условия, започваме да активираме една или друга бъдеща вероятност, която става реалност, но само благодарение на конкретен наш избор. Затова Едгар Кейси непрекъснато подчертава огромното значение на Свободната воля. Тя е тази, която определя нашето бъдеще.
Той вярва, че всяко прозрение, което можем да добием от Акашовите хроники е възможно да даде необходимата информация. Отговори за това кои сме ние, както и каква е мисията ни на тази земя. За миналото, настоящето и бъдещето.
Как миналите животи са сложили свой отпечатък върху настоящето под формата на латентни качества и физически характеристики? Дали знанието за миналото е помогнало да се осмисли настоящето и да се моделира бъдещето?
Това е различно за всеки. Някои са се възползвали от получените прозрения и са направили подходящите избори за личностното си израстване, а други не са успели, защото всички ние имаме Свободната воля да осмислим живота си или да го пропилеем.
Тълкуванията на Кейси обясняват, че всяка мисъл, всяко действие на човечеството от неговото начало до сега биват включени в “универсален запис”. Понякога в тълкуванията той е наречен “божията книга на паметта” или “книга на живота”, но най-често се среща като записа на Акаша. Този универсален запис е достижим за всеки, който е развил способностите си да го чете. Той е отговорен, когато Азът се настрои към безкрайността и може да бъде четен от тези, които са настроени към това съзнание.
„Първо, нека да бъде разбрано това, че в материалния или физическия план има копие на всяко състояние, което съществува в космически или духовен план, защото духовните неща и материалните неща са еднакви състояния на един и същ елемент, доведени до различни вибрации, защото всички сили са една сила. Запомнете, че състоянията не се променят от самото начало (от смъртта). Ние срещаме индивиди, които докато живеят, понякога са комуникативни, а по друго време са некомуникативни. Съществуват разположения, съществуват състояния, в които подобни комуникации се осъществяват много лесно. Има други състояния, които са трудни, както се е случвало, за среща или контакт. Просто така… в тази далечна сфера”, твърди Едгар Кейси.
„Веднъж, когато се бях привел в състояние на безсъзнание, за да получа информация за един индивид, разбрах, че съм напуснал тялото си. Пред мен имаше само една права, тясна и насочваща линия, приличаща на сноп бяла светлина. От двете й страни имаше мъгла и дим и много приличащи на сенки фигури, които сякаш викаха за помощ към мен и ме молеха да премина на страната на състоянието, което те обитаваха. След като продължих да следвам лъча светлина, пътят започна да става по-ясен. Силуетите от двете страни станаха по-контрастни и придобиха по-ясна форма. Но замахванията към мен продължаваха–те се опитваха да ме отклонят от пътя и да ме откъснат от моята цел. Аз се стараех да вървя право напред по тесния лъч. След известно време преминах към пространство, където фигурите бяха по-скоро сенки, опитващи се да съществуват. Те по-скоро ми се молеха, отколкото се опитваха да ме спрат. След това приеха по-определени форми и сякаш бяха заети със собствените си занимания. Когато въобще ми обръщаха внимание, то беше, за да ме помолят за нещо.
Накрая стигнах до един хълм, където имаше възвишение и храм. Аз влязох в храма и се озовах в една много дълга стая, приличаща на библиотека. Там бяха книгите на човешките животи и ми се струваше, че за всяко човешко действие имаше правен запис на индивида, за който търся информация“.
