Един от най-дръзките банкови обири в историята е направен с… черна магия (ИСТИНСКА ИСТОРИЯ)

В един горещ августовски ден на 1995 г. мъж на име Футанга Бабани Сисоко влиза в главния офис на Ислямската банка на Дубай (Dubai Islamic Bank) и кандидатства за кредит за покупка на автомобил, разказва историята profit.bg.

[ad id=“225664″]

Банковият мениджър се съгласява да отпусне заема, а Сисоко, в знак на благодарност, го кани на вечеря у дома. Така започва един от най-дръзките банкови обири в историята, разказва репортерът на BBC Бригите Шефер.

По време на въпросната вечеря Футанга Сисоко прави шокиращо „признание“ – той споделя пред банковия служител Мохамед Аюб, че владее черна магия, която му позволява да вземе определена сума пари и да я удвои. Той кани дубайския си приятел втори път, за да му докаже способностите си.

Според каноните на исляма, магическите практики се считат за светотатство и са забранени, но въпреки това много хора вярват в свръхестествените сили. По тази причина и Аюб не успява да устои на харизмата на мистериозния бизнесмен от Мали и приема поканата му за второ гостуване.

[ad id=“236993″]

Този път банкерът носи със себе си и сериозна сума пари. Още с влизането в дома на Сисоко, от една от стаите тичайки излиза мъж, който казва, че е бил атакуван от джин и предупреждава Аюб да не ядосва злия дух, защото ще се прости с парите си.

Така банковият мениджър оставя кеша в стаята и търпеливо изчаква. Казва, че е чул гласовете на духовете и видял мистериозен дим и светлина, след което последвала тишина и парите действително се удвоили. Аюб бил впечатлен, а схемата с банковия обир започнала.

„Мохамед Аюб действително повярвал в магическите способности на Сисоко и започнал да му изпраща пари, като очаквал да се върнат в двоен размер. Това, естествено, били парите на банката“, разказва адвокатът Алън Файн от Маями, който бил нает от Ислямската банка да разследва случая.

В периода между 1995 и 1998 г. Аюб нарежда 183 трансфера по сметки на Футанга Сисоко по целия свят. Освен това малийският бизнесмен натрупва огромни задължения по кредитни карти, които дубайският банкер също урежда от свое име. Според Алън Файн става въпрос за милиони долари.

Властите в Дубай разбират за проблема чак през 1998 г., когато в медиите и на улицата започват да се разпространяват слухове, че банката има проблеми с разплащанията, а пред офисите й се извиват опашки от хора, които искат да си изтеглят парите.

Правителството омаловажава случая и разпространява изявление, според което става въпрос за „временни трудности, които не са довели до никакви загуби за инвеститорите или за вложителите“. Файн обаче твърди, че това изобщо не е вярно и акционерите в банката са понесли огромен удар, тъй като загубите не се покривали от застраховката.

[ad id=“236999″]

Правителството се е намесило, за да спаси финансовата институция, но това му е коствало огромни разходи.

Отговорът е – много, много далеч. Един от големите плюсове на неговата схема е, че не е необходимо да се намира в Дубай, за да получава пари. През ноември 1995 г., само няколко седмици след магическото представление, което разиграва пред Мохамед Аюб, той влиза в един от офисите на Citibank в Ню Йорк, за да си открие сметка. Оказва се, че постига много повече от това.

„Футанга Сисоко влиза в Citibank, без да има уговорка с никого. Просто отива на произволно гише и започва разговор със служителката, с която малко по-късно сключва брак. И може със сериозни основания да се предполага, че тя му е помогнала във финансовото начинание, тъй като през неговата сметка в Citibank са прехвърлени над 100 милиона щатски долара“, твърди адвокатът Алън Файн.

Всъщност, според иска, който Dubai Islamic Bank впоследствие завежда срещу Citibank, става въпрос за трансфери на стойност над 151 милиона долара, които не са били удостоверени по надлежния ред. Делото обаче така и не стига до съда.

[ad id=“237001″]

А Сисоко междувременно се „отблагодарява“ на новата си съпруга с над половин милион долара. Не е ясно как точно е осъществен въпросния брак, тъй като по-късно, в хода на разследването срещу него, става ясно, че Футанга Бабани Сисоко е имал много други „съпруги“, за които впоследствие разбира и банковата служителка.

В това време малийският плейбой се впуска в най-различни екзотични бизнес начинания. Изпълнява и една от детските си мечти – открива собствена авиолиния в Западна Африка, кръщавайки я на родното си село – Air Dabia. Купува един употребяван самолет Хоукър-Сидли 125, както и два броя Боинг 727.

През юли 1996 г. обаче Сисоко допуска сериозна грешка – прави опит да се сдобие с два хеликоптера Бел UH-1, известни с псведонима „Хюи“, от годините на Виетнамската война.

Причините за тази покупка остават неясни, но обяснението на Сисоко пред властите е, че иска да ги използва за спешна медицинска помощ. Странното е, че става въпрос за много големи машини, които не са подходящи за превоз на пациенти.

Така или иначе, Хюи-тата се нуждаят от специално разрешително за експорт, тъй като биха могли да бъдат оборудвани с картечници и отново да служат като оръжия. Хората на Сисоко обаче се опитват да „ускорят“ процеса и предлагат подкуп от 30 000 долара на един от митническите служители, което води до арестуването им.

[ad id=“238430″]

Интерпол издава и заповед за арест на самия Сисоко, който е заловен в Женева, точно когато отваря нова банкова сметка там. Набързо е екстрадиран в САЩ, където започва да организира влиятелни поддръжници около себе си.

Съдията, който води делото, е шокиран от подкрепата за Сисоко – в негова защита се изказват видни дипломати и дори членове на американския Сенат. Представителите на американското правителство настояват той остане под стража, но съдът го пуска срещу рекордна за щата Флорида гаранция от 20 милиона долара.

[ad id=“263680″]

Всеки член на екипа му от съдебни защитници е възнаграден с автомобил Мерцедес или Ягуар и това е само началото. Само в един магазин за бижута той оставя половин милион долара, в друг магазин за облекла похарчената сума достига 150 000 долара.

Автомобилният дилър Ронил Дюфрен си спомня как Сисоко е купувал по 3-4 коли наведнъж и след седмица се е връщал за още толкова.

Като цяло, бизнесменът се превръща в истинска звезда в Маями. Съденият процес наближавал и Футанга Бабани осъзнавал колко е важен добрият публичен имидж. Той пръска милиони долари за всевъзможни благотворителни каузи. Един от братовчедите му разказва как Сисоко отпуснал сума от 413 000 долара на училищен оркестър, който искал да посети парада в Ню Йорк по случай Деня на благодарността.

Всеки четвъртък раздавал пари на бездомниците. Маями Хералд дори излиза със специален материал за Футанга Бабани Сисоко, малко сред като той напуска града. Изданието изчислява, че за 10-те месеца, които „магьосникът“ прекарва в града, успява да раздаде за благотворителност над 14 милиона долара – по над милион на месец.

Според Алън Файн, причините са доста по-цинични. „Той просто иска да демонстрира, че е влиятелен човек и да внуши това усещане в обществото. Да, определено раздава много пари за различни каузи, но нито една от тях не е скрита от широката публика“, казва той.

[ad id=“218001″]

Въпреки огромните разходи по тази PR кампания, по време на процеса Сисоко отказва да се съобрази със съветите на адвокатите си и все пак се признава за виновен. Може би е изчислил, че така ще си спести неудобните въпроси около финансовото си положение.

Осъден е за предлагане на подкуп на 43 дни затвор и глоба от 250 000 долара, платена, разбира се, от Ислямската банка на Дубай, макар и без нейно знание. След като излежава само половината от таззи присъда, е освободен предсрочно заради дарението от 1 милион долара, което прави за приют за бездомници.

Уговорката е да излежи останалите дни под домашен арест в Мали. Вместо това обаче той се завръща в родината си като истински герой.

Горе-долу по същото време одиторите на дубайската банка започват да разкриват мащабите на проблема. Мохамед Аюб се изнервя, а Сисоко спира да отговаря на обажданията му. Най-накрая банкерът признава пред свой колега за своето начинание, а на въпроса за каква сума става въпрос, отказва да отговори.

Вместо това подава бележка, на която пише следното – 890 милиона дирхама, което се равнява на около 242 милиона долара. Аюб е признат за виновен и е осъден на три години затвор. Според слуховете е бил заставен да се подложи и на екзорсизъм, който да го „освободи“ от вярата в черни магии.

Сисоко обаче така и не се изправя пред съда в Дубай. Той е осъден задочно на три години затвор за измама и практикуване на магически ритуали. Интерпол издава заповед за арест, която до ден-днешен не е изпълнена. Репортерът на BBC Бригите Шефер твърди, че се е натъквала и на други призовки за явяването му в съда, включително и в Париж.

Според адвоката на Сисоко, той е използван като изкупителна жертва за операциите на Мохамед Аюб, но очевидно тази теория не минава пред съда, тъй като в крайна сметка и там е осъден задочно за пране на пари.

В периода от 2002 до 2014 г. той е народен представител в родината си, което му осигурява депутатски имунитет. Впоследствие от ударите на международното право го спасява фактът, че Мали няма подписана спогодба за екстрадиция с нито една чужда държава. Междувременно Ислямската банка на Дубай продължава с опитите да защити интереса си в съда.

Бригите Шефер успява да си уреди среща с някои от приятелите на Сисоко в столицата на Мали – Бамако, включително с неговата шивачка, шофьора му и други хора, с които е имал бизнес отношения. В крайна сметка, успява да го открие в близост до родното му село Дабиа. Той се съгласява да й даде интервю, а атмосферата, по думите й, е нервна и на моменти сюреалистична.

Футанга Бабани Сисоко е на видима възраст около 70 години и в момента живее под въоръжена охрана. Разказва за младините си и за това, че състоянието му в миналото е достигало 400 милиона долара.

По повод историята с 242-та милиона на Ислямската банка, той казва следното: „Това е луда история. Въпросният джентълмен от банката би трябвало да обясни как е загубил всички тези пари – 242 милиона долара. Как е могла банката да допусне такова източване на средства? Това е истинският проблем. Подобни трансфери не се одобряват само от един човек, те минават през няколко последователни звена“.

Сисоко разказва и за отношенията си с Мохамед Аюб, но отрича да е участвал в източването на банката. „Да, познавам този господин, срещал съм се с него. Единственият ни контакт беше, когато кандидатствах за кредит за покупка на автомобил. Те го отпуснаха, а аз си изплатих задълженията. Ставаше въпрос за една японска кола“.

„Ако човек владее подобни сили, защо му е въобще да работи?!“, казва малийският бизнесмен по повод твърденията на Мохамед Аюб, че е бил поставен под влиянието на черна магия. „Ако владеех такива сили, щях да ограбя всички банки по света – в Съединените щати, във Франция, в Германия, навсякъде. Дори и тук, в Африка. Щях да ограбя всяка банка, която си поискам“.

На въпроса дали е богат, бившият плейбой отговаря еднозначно: „Бях богат, но вече не съм. Сега съм беден“.

Това е историята на Футанга Бабани Сисоко, който в продължение на 20 години успява да се спаси и от Интерпол, и от дубайското правосъдие. Похарчил е цялото си богатство и никога повече няма да може да напусне Мали.

Но и не прекарал нито ден в затвора, като организатор на един от най-дръзките банкови обири в историята.