ЕДИН РАЗКАЗВА, ДРУГ ЗАПИСВА, А ИСТОРИЯТА СЪВСЕМ НЕ Е ТАКАВА…

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 46, 1991 г.
Реплика
ЕДИН РАЗКАЗВА, ДРУГ ЗАПИСВА, А ИСТОРИЯТА СЪВСЕМ НЕ Е ТАКАВА…
В броя на в. „Стара Загора“ от 19 април т.г. е поместен спомен на г-жа Елена Велчева-Цветин, записан от Кольо Сталев – „Дъщерята на генерала разказва“. След прочитане на спомена, по-точно на онази чяст, където става реч за участието на ген. В. Велчев в Балканската война, се появява основателно съмнение, че г-жа Велчева-Цветин, „сега вече на пределна възраст“, „със завидна памет“ може да „пресъздаде исторически събития и факти“. А в продължение на 75 години има издадена толкова обилна и разнообразна литература за Балканската война /спомени, монографии, истории, томове с документи и пр./, че не е нужно да давам даже кратка библиография, която би надхвърлила една машинописна страница. там непредубеденият читател най-напред ще разбере, че не ген. Вълко Велчев е героят при Одринската крепост – героите пълководци, всепризнати и безспорни, са генералите Никола Иванов и Георги Вазов. Според спомена на г-жа Велчева-Цветин нейният баща ген. Велчев е бил на косъм от успеха /след като „оценява обстановката и без да чака заповед, на своя глава взема решение – атака. Фердинанд заповядва да се спре атаката…“/. По-нататък в спомена се достига до апогея – непокорният генерал не изпълнява заповедта на царя, продължава атаката, „падат няколко форта“ и т.н… А ето какво пише за авантюристичната атака на ген. Велчев един от героите при Одрин – ген. Н. Иванов, командващ ІІ армия, в своята книга „Балканската война, 1912-1913“, /София, 1924 г./ и в спомените си, съхранени в архива на БАН/НАБАН, кол.ІV, а.е. 10/: „Ген. Велчев замина за Източния сектор и като виде под свое началство толкова войски, той пощуре. У него се появи идеята да атакува Одрин. Без да държи сметка за онова, което командуващият армията му разказва лично за положението около крепостта на 2 ноември 1912 г., ген. Велчев предприема атака на предната турска позиция Маслака и докладва, че превзел Маслака и се насочва към форта Айвазбаба. Това изненадва началника на обсаждащото обединение и Главната квартира в Лозенград. Оказва се обаче, че тревожните съобщения се основават на недостатъчно проверени информации от предната линия. Неподготвеният ход на ген. Велчев, предприет на 2 ноември 1912 г., завършва със загубата на 1200 български войници“… Длъжен съм да добавя, че авторът на горецитираните редове, ген. Никола Иванов, не е бил от фаворизираните генерали. Безспорен победител при Одрин, той не попада в заповедта за награждаване, подписана от Фердинанд, и не получава даже най-обикновен орден. Освен това – в своята книга за обсадата на Одрин той въз основа на обективните факти критикува и началник-щаба на ген. В. Велчев – това е майор Иван Вълков, който по времето на отпечатване на книгата /1924 г./ е вече небезизвестният ген. Иван Вълков, военен министър в кабинета на проф. Цанков. Така че в никакъв случай не може да се обвинява ген. Н. Иванов в някакъв краен субективизъм спрямо ген. Велчев. Ген. Велчев е „отзован“ като началник на Източния сектор не по нареждане на Фердинанд, а по изричното настояване на командващия ІІ армия ген. Н. Иванов. На негово място е изпратен ген. Грънчаров, а чак през януари 1913 г. там отива ген. Георги Вазов. Въпреки заповедта, ген. Велчев не заминава за Стара Загора, за да заеме старата си длъжност – началник на 8-а дивизионна област, а отива в Лозенград, в Главната квартира и е там до падането на Одрин. След падането на Одрин за първи началник на гарнизона е назначен ген. В. Церковски, а ген. Велчев го замества по-късно. А за дейността на ген. Велчев като началник на Одринския гарнизон, когато започва Междусъюзническата война, ще цитирам част от спомените на подполк. Хараламби Панайотов, командир на 58-и пехотен полк: „Ген. Велчев … поради своя буен темперамент, прекомерна амбиция и неизчерпаема енергия жадуваше за военно отличие, та ако би му се удало сега, би положил костите на не по-малко от една четвърт от защитниците на крепостта, преди да я напусне по свой начин.“ /“Одрин, 1912-1913, спомени“, С. Военно издателство, 1983 г., стр. 199/. И още нещо. Г-жа Велчева-Цветин твърди, че след назначаването на ген. Г. Вазов „обсадата продължава няколко месеца“. Ген. Георги Вазов е назначен за началник на Източния сектор със Заповед 91 от 17.І.1913 г., а Одрин пада на 13 март 1913 г. /ст. стил/ в 7.25 часа… На такива „спомени“ не мога да вярвам!
Симеон МАЙНАЛОВСКИ