Един син не може да си прости: Все татко ми е пред очите. Аз го убих. От глупост и от невежество. Стопи се за няколко дни, а все тичаше с внуците

Един син не може да си прости: Все татко ми е пред очите. Аз го убих. От глупост и от невежество. Стопи се за няколко дни, а все тичаше с внуците

… За тези, за които философията започна малко да накъртва, ще завърша с втората случка:
Преди два дни се чух с приятел от Италия. Той каза това:
„За три дни умряха двама човека. Баща ми и Джузепе, знаеш го, от училище сме заедно. С Джу празнувахме рождения му ден съвсем скоро с още 30 човека. При него стана бързо, беше диабетик. Разбрахме, че още осем човека сме болни… Бяха ни предупредили, но не ни пукаше. Цяла вечер всички пиехме и псувахме проклетия вирус и световната конспирация. Преди това бяхме на мач.
Не ме мисли мен. Аз съм затворен в къщи и го карам леко. Яко говедо съм аз, де да не бях…
Но не мога да спя, Ро! Не мога да си простя… Все татко ми е пред очите. Аз го убих. От глупост и от невежество. Стопи се за няколко дни, а все тичаше с внуците. Това лято щеше да ги води всичките на море… Не ме пуснаха в болницата. Не можах да си взема сбогом. Не можах и да го погреба. Не ми позволиха! …
Пази се, Ро!
Пазете се в България! Пазете се, заради тези, които обичате!”